Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Когато най-сетне приключиха с вечерята, на Джини й се прииска да остане сама. Усещаше, че Бен и Нан са някак странно напрегнати, въпреки че не го показваха. Реши, че има нещо нередно, защото и двамата бяха тъжни и притеснени. Не отваряха дума за Стоун. Дали наистина той не живее тук? Дали наистина двамата мъже не са се разбирали помежду си? Дали завръщането на истинското дете — другият наследник на ранчото — не е причинило още повече неприятности? А може би Стоун е оставил на Нан съобщение, което да предаде на Бен.
— Ще ти помогна да почистиш масата, Нан. Твърде изтощена се чувствам тази вечер. Толкова много неща се случиха днес.
— Лягай си, Джоана. Аз ще помогна на Нан.
Джини се престори, че приема с готовност предложението, но нетърпението му да се освободи от присъствието й събуди нейното любопитство. Видя, че Бен стана от мястото си, за да помогне на необичайно притихналата жена. Притисна се до стената, за да подслуша разговора им.
— Защо Стоун си тръгна толкова бързо, Нан? Разстроен ли беше?
— Чух какво си казахте двамата, преди Джоана да дойде при вас. Това е жестоко спрямо него, Tsine — подчерта тя. Нарече го „любов моя“ на езика на апахите — нещо, което правеше винаги, когато бяха сами. — Трябва да се сдобрите. Трябва да си простите, да проявите разбиране и търпимост един към друг. Той е твой син, Бен. Съвсем естествено е желанието му всички да узнаят истината. Дотук животът му премина в лъжа. Хората не смеят да се подиграват в лицето на Стоун Чапман, но го правят зад гърба му. Ако не беше го осиновил, те нямаше да му позволят да седи с тях в една и съща стая. Хората мразят апахите. Та нали затова ти не посмя да се ожениш за мен и да признаеш нашия син. Той има нужда от теб, Бен, от твоята любов и съчувствие. Той е почти съсипан от огорченията, които е бил принуден да изживее. Сега ти подава ръка, отвърни му със същото преди да е станало твърде късно.
Джини не можеше да повярва на ушите си — значи Стоун е дете на Бен и Нан, и Бен е осиновил собствения си незаконно роден син. Нан не е испанка, а индианка от племето на апахите и в жилите на Стоун тече индианска кръв. Той е знаел истината и е искал баща му да го признае официално за свой син. В следващия миг очите на Джини се разшириха и сърцето й подскочи. О, Боже, значи Стоун и Джоана имат един и същи баща и той го е знаел. Помислил си е, че се е любил със…
— Дали Джоана знае за Стоун? — разтревожен попита Бен.
— Едва ли, Tsine, освен ако Стела е била достатъчно жестока, за да й го каже.
— Стела е жестока, коравосърдечна и отмъстителна. Щом научи за теб и Стоун, тя открадна дъщеря ми. Заплаши ме, че ако тръгна подир Джоана, ще предизвика ужасен скандал. О, Боже, как ми се искаше да си взема обратно момиченцето. Обичах я, имах нужда от нея, тъй както от Стоун. Защо не предизвиках Стела? Защо се поддадох на шантажа й? Защо позволих Джоана да страда през всичките тези години? Защо причиних толкова мъка на Стоун? Аз съм един себелюбив страхливец, Нан. Трябваше да се оженя за теб и смело да изляза срещу всеки, който посмее да презира моето семейство. Как можах да бъда такъв заслепен глупак? Как можах да повярвам, че съпругата ми трябва да е бяла жена с благороден произход? Донякъде и аз съм виновен, че Стела беше толкова зла и порочна.
— Не, Tsine, тя си беше такава още преди да се ожените.
— Ако Джоана разбере, че Стоун е наш син, тя ще ме намрази и аз отново ще я загубя. Ще си помисли, че Стела с право е напуснала един мъж, който е влюбен в друга жена и има дете от нея.
— Но когато Стоун се роди, ти все още не беше женен за Стела.
— Така е, но ти и аз винаги сме се обичали — и преди, и след сватбата ми със Стела. Джоана няма представа какво зло е майка й. Щом разбра, че не може да има други деца, Стела не ме допусна повече до себе си, но това не се отнасяше за чуждите мъже. Колко пъти ми се е присмивала, когато я разобличавах в безкрайните й изневери. Флиртуваше и се държеше като проститутка, но беше достатъчно умна да не го прави пред неподходящи хора. Какво ли не опитах, за да си взема дъщерята — заплаших я, че всички ще научат за нейната безнравственост и дори се опитах да я подкупя. Едва ли толкова е искала Джоана да остане при нея, тя просто нарочно не ми даваше детето. О, Боже, тази жена наистина беше жестока. Донякъде съм щастлив, че вече е мъртва. Не бих могъл да разбия сърцето на дъщеря си, като й разкажа всички тези неща. Но, ако не го сторя, тя никога няма да разбере за теб и Стоун, нито пък защо не съм я потърсил през всичките тези години.