Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя разсеяно заоглежда най-близките до нея светлинки в мрака. Не познаваше никоя от тях. Висяха абсолютно неподвижни около нея, като сияйни звезди, замръзнали сред кристално черен лед.
Твърде много непознати се мяркаха напоследък в Света на сънищата, за да е спокойна. Всъщност две, но две беше твърде много. Меденокожата жена и една друга — снажна и хубава жена, движеща се с целеустремени крачки, синеока и с решително лице. Решителната, както Егвийн си я наричаше, изглежда, бе способна да влиза в Тел-айеран-риод сама — изглеждаше стабилна, а не издялана от утринна омара — и която и да беше тя, по каквато и причина да се намираше тук, се появяваше в Кулата по-често, отколкото Нинив, Елейн, Шериам и останалите, взети заедно. Като че ли изникваше навсякъде едновременно. Освен в Кулата, тя почти бе изненадала Егвийн при последната й разходка до Тийр — крачеше енергично из Сърцето на Камъка и сърдито си мърмореше нещо. И се беше появила в Кемлин при последните две разходки на Егвийн дотам.
Вероятността решителната да е от Черната Аджа беше не по-малка, отколкото при другата, но пък, от друга страна, всяка от тях можеше да е някоя от Салидар. Или и двете, въпреки че Егвийн никога не ги беше виждала заедно или с някоя друга от Салидар. Впрочем, всяка от тях можеше и да е от самата Кула — рано или късно Айез Седай в Кулата щяха да научат за Тел-айеран-риод, ако не бяха го научили вече. Двете непознати не й предлагаха нищо освен въпроси без отговори. Единственото, което Егвийн можеше да измисли, беше да ги избягва.
Една от светлинните й се стори… Не позната; не я знаеше. Но сякаш я… привличаше. Накъдето и да отклонеше погледа си, той отново се връщаше на мигащата примамливо точица.
Изненадващо точицата сама се понесе към нея и започна да се издува, докато не се превърна в чисто бяла стая. Вътре в нея лумна искрица страх. Да докоснеш сън, да надникнеш дори вътре беше лесно — като да опреш пръст до водна повърхност, толкова леко докосване, че водата се надига към пръста ти, но повърхността й не се нарушава — но всичко това трябваше да става по нейна воля. Сънебродницата да търси съня, а не сънят — нея.
Тя панически се опита да се отдръпне. Бяла светлина. Нищо друго освен светлина, която я поглъщаше…
Тя примигна и зяпна удивена. Около нея се простираше гора от бели колони. Повечето изглеждаха смътни и неясни, особено онези, които бяха по-далече, но едно нещо беше с ясни контури и истинско, и това беше Гавин: тичаше по пода с белите плочи към нея, в обикновено зелено палто, на лицето му бе изписана смесица от тревога и облекчение. Във всеки случай, беше почти лицето на Гавин; Гавин можеше и да не е чак толкова великолепен, колкото Галад, но все пак беше красив мъж, и въпреки всичко лицето му изглеждаше… обикновено. Тя се опита да помръдне и не можа. Гърбът й се беше опрял на една от колоните, вериги стягаха китките й над главата.
Това трябваше да е сън на Гавин. Сред всичките тези безбройни точици светлина се беше спряла точно до тази. И по някакъв начин бе засмукана в този сън. „Как“ — това беше въпрос за по-късно. Сега искаше да разбере защо той трябва да сънува, че я държи пленница. От друга страна, това беше сън, сън на друг човек. Тя си беше тя, а не онова, което той искаше да бъде. Не приемаше реалността на нищо от това, което ставаше тук. Нищо тук не засягаше нейната същност. Заповтаря тези истини като монотонна песен. От тях мисленето за всичко друго ставаше трудно, но докато ги удържаше здраво, можеше да рискува да остане. Поне достатъчно дълго, за да разбере що за странности се въртят в главата му. Да я държи пленничка!
Изведнъж от пода лумна огромен огнен език и от него изскочи Ранд, облечен в червено, извезано със злато, като някакъв крал. Огънят и пушекът изчезнаха. Само дето изобщо не приличаше на Ранд. Истинският Ранд беше на ръст колкото Гавин, а този в съня го надвишаваше с цяла глава. Лицето му също така бе по-различно — по-грубовато и кораво, отколкото трябваше да бъде, студено лице на убиец. И този Ранд се усмихваше зловещо.
— Няма да я имаш — озъби се той.
— Ти няма да я задържиш — отвърна спокойно Гавин и изведнъж двамата се оказаха с мечове в ръцете.
Егвийн зяпна. Значи не Гавин я държеше пленничка. Сънуваше, че я освобождава! От Ранд! Време беше да напусне това безумие. Тя се съсредоточи над това, че е навън, обратно сред мрака, и че гледа всичко това отвън. Нищо не се случи.