Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 150
Перейти на страницу:

— Моето ли? — отвърна паралитичната стара вещица. — Гол кокал! Щом тия богаташи са намислили да дават нещичко на бедните по сватбите и погребенията си, можеха да ни зарадват с нещо по-свястно.

— Е, е, миличка — обади се и Ейлси Гурли, — те раздават милостиня съвсем не от любов към нас. Хич не ги е еня тях дали сме сити, или умираме от глад. Нямаше да ги е срам и камък да ни поднесат наместо хляб, ама гордостта им не го позволява. Пък искат на всичкото отгоре и да им благодарим, сякаш че помагат на ближните си като същински хора христиени.

— Право казваш — подкрепи я приятелката й.

— Ейлси, ти си най-старата от нас; кажи, виждала ли си по-богата сватба?

— Сватбата е хубава — отговори Ейлси, — ама погребението ще бъде още по-богато.

— Обичам погребенията — рече Ани Уини. — Тогаз те хранят не по-зле, отколкото по сватбите, и не те карат да се хилиш, да се кикотиш престорено весело, да се правиш, че ти е много драго и да пожелаваш щастие на ония празноглави светлости, дето се отнасят къмто нас като към добичета. Да, аз наистина обичам погребенията — дадат ти милостинята и си запяваш старата песничка:

Хлебец във полата, а във ръката — пени; ни за тебе по-добре, ни по-зле за мене.94

— Което си е право, право си е, Ани — обади се паралитичната. — Да даде господ повече зеленина през юли и повечко покойници.

— Но ти, Гурли — подметна куцата, — като си най-старата от нас трите, пък и най-умната, кой от тия весели господа пръв ще се отправи за оня свят?

— Виждате ли ей оная гиздосия, цялата в скъпоценности и злато? Оная, дето я настаняват на белия кон, зад младичкия развейпрах с червената пелерина, дето се перчи с дългата си сабля на хълбока?

— Та туй е самата булка! — възкликна Ани Уини и дори нейното студено сърце се сви от жал. — Туй е самата булка! Тъй младичка, тъй хубавка и тъй богата! Мигар тя скоро ще умре?

— Време е да й шият мъртвешкото покривало, казвам ви — изрече тежко-тежко пророчицата. — В пясъчния часовник на живота й, дето го държи в ръцете си смъртта, изтичат вече сетните зрънца. И какво чудно има: та малко ли го тръскаха тоя неин часовник! Скоро ще почнат да капят листата, ама тя няма да види как на празника на свети Мартин вятърът ще ги върти по кърищата и дворовете.

— Ти май три месеца стоя в замъка да я наглеждаш — рече паралитичната — и ако не греша, ти дадоха само две парички, тъй ли?

— Тъй ами! — отвърна Ейлси с горчива усмивка. — А сър Уилям Аштън ми обеща червена роба, клада, верига и буре с катран. Как ти се вижда, а? Като награда, задето от тъмно до тъмно бавех пошантавялата му щерка. Да си скъта той тия подаръци за своята жена!

— Казват, че било страшно да си имаш работа с нея — рече Ани Уини.

— Вижте — оживи се Ейлси Гурли, — ей я там се кипри на оня сив кон. Каква наперена и горда хубавица! Пък само в нея има толкоз дяволщина, колкото няма да найдеш във всичките шотландски вещици, дето някога са хвъркали в лунни нощи над хълма Норт Берик.

— Какви ги дрънкате за вещици, проклетници такива! — подвикна им Джони Мортшу. — Да не правите тука някакви магии, та да сторите беда на младите? Пръждосвайте се в къщи, че като грабна тоягата, само на вещици ще ми станете!

— Олеле, олеле! — завайка се престорено Ейлси Гурли. — Много се възгордяхме с новите си черни дрешки и напудрена перука! Сякаш довчера и ние не сме били гладни и не сме брали студ! А днеска, то се знай, ще заскрибуцаме на старата цигулка и ще веселиме гостите в замъка заедно с другите набедени музиканти, дето ще довтасат там от цялата околност. Гледай да не ти се строши нещо на цигулката. Хубаво внимавай, момко!

— Чувате ли, добри хора! — извика Мортшу. — Тя заплашва, че ще ми прати някаква беда, урочасва ме. Ама почакай ти, стара вещице! Ако таз вечер ми се случи нещо или ми се строши цигулката, не те чака добро. Ще ме помниш, докато си жива! Ще те замъкна и в съда, и в синода. Защото сега съм кажи-речи пастор: не какъв да е, а клисар на голяма енорийска чернова!

Ако взаимната омраза, която съществува между старите вещици и останалата част от човешкия род, бе отучила сърцата на бедните бабички да се веселят, това съвсем не беше в сила за хората от околността. Великолепието на сватбената свита, ярките одежди, пъргавите коне, празничният вид на хубавиците и блестящите им кавалери, пристигнали за венчавката — всичко това упражни обичайното си въздействие върху тълпата. Когато младоженецът и булката излязоха от черквата, народът ги посрещна с викове: „Да живеят родовете Аштън и Бъкло!“, отекнаха изстрели на пищови, пушки и мускети — салют в чест на младата двойка — и насъбралите се потеглиха към замъка. Наистина сред множеството имаше и няколко старци и старици, които се присмиваха на претенциозното шествие на тези парвенюта Аштън и си спомняха някогашните празненства на благородниците Рейвънсууд, хора с много древно потекло, но и те, съблазнени от изобилната трапеза, приготвена за всички, които се стекат в замъка, трябваше въпреки предубеждението си да признаят властта на l’Amphitrion on Ton dine95.

вернуться

94

Реджиналд Скот ни разказва за една старица, която лекувала различни болести, заради които била обвинена в магьосничество. Когато започнали да изясняват как по-точно, при какви условия тази старица се е занимавала с баене, се оказало, че за услугите си тя вземала само самун хляб и сребърно пени, а прословутото магьосничество, с чиято помощ успявала да излекува толкова недъзи, се заключавало в изпълнение на песничката, която споменаваме. — По бележка на автора.

вернуться

95

Амфитрионът, който ще ги нахрани (фр.). Амфитрион е герой на Молиер от едноименна комедия, прочут с щедрото си гостоприемство. — Б.пр.

1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)