Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Но ако Бъкло знаеше за физическото или по-точно душевното състояние на мис Аштън, той едва ли щеше да бъде склонен да се бърза. Ала според тогавашния обичаи младоженецът и неговата булка можеха да се виждат твърде рядко, и то за кратко време — обстоятелство, което много прилягаше на плана на лейди Аштън, — следователно Бъкло не само че не знаеше, но и не подозираше какво е истинското душевно състояние на нещастната му избраница.
Един ден преди сватбата Луси отново получи пристъп на необикновена веселост: тя с детско любопитство заразглежда премените на всички нейни близки, които щяха да участвуват в сватбеното тържество.
Утрото на следващия ден бе ясно и ведро. Официално облечени гости запристигаха отвсякъде. Не само роднини на сър Аштън и още по-знатната рода на съпругата му, а и много приятели и близки на Бъкло — до един облечени разкошно, възседнали също тъй разкошни коне, богато пременени като ездачите си, — както и всяко по-заможно презвитерианско семейство до петдесет мили от замъка бе счело за свой дълг да присъствува на сватбата, която се окачествяваше като победа, постигната над маркиз А… в лицето на сродника му Рейвънсууд. Великолепни закуски очакваха гостите на предсватбената трапеза, а след почерпката отекна заповед: „На коне!“ Изведоха невестата, придружавана от майка й и брат й Хенри. Веселостта й от предишния ден бе се сменила с дълбока меланхолия, която добре прилягаше на строгия обред, който предстоеше. Очите на Луси блестяха, страните й леко розовееха, което отдавна не й се беше случвало, и когато тя се появи, сияейки във великолепното си облекло, присъствуващите гости зашумяха възхитено и в тази обща глъчка се открояваха дори гласове на дами. Докато гостите възсядаха конете си, сър Уилям Аштън, човек миролюбив, а и привърженик на добрия ред във всичко, смъмри сина си Хенри, задето е запасал прекалено дълга за ръста си сабя — взета от брат му полковника.
— Щом си решил непременно да се въоръжиш за такава мирна церемония — каза той, — по-добре да беше взел късия кинжал, който поръчах специално за теб в Единбург.
Момчето отговори, че кинжалът се е изгубил някъде.
— Струва ми се, че ти нарочно си го скрил — продължи бащата, — за да се поперчиш с тази грамадна сабя на кръста, която подхожда по-скоро на сър Уилям Уолас, отколкото на теб. Е, както и да е, възсядай коня си и полагай грижи за сестра си.
Хенри се подчини и застана в средата на внушителната кавалкада. Мислите му бяха посветени единствено на сабята, на богато обшитото с дантела наметало, на шапката с пера и на чудесно обяздения кон, така че той не забелязваше никого и нищо около себе си; но запомни за цял живот момента, в който помогна на сестра си да възседне коня — влажната й ръка беше студена като надгробен мрамор.
Сватбеният кортеж, разстлал се като пъстра лента по хълмове и долове, най-после достигна енорийската черква, а тя едва побра множеството, защото, без да смятаме прислугата, останалите наброяваха над сто мъже и жени. Венчавката бе извършена според обредите на презвитерианската църква, към която Бъкло напоследък бе решил, че принадлежи.
Отвън пред черквата се раздаваше щедра милостиня на бедните от близките енории; раздаването се надзираваше от Джони Мортшу, получил наскоро повишение и изоставил задълженията си като пазач на запустялото гробище, за да приеме новата си служба — клисар на Рейвънсуудовата черква. Ейлси Гурли и двете й приятелки — същите, които приготвяха за погребението покойната Алис, седяха наблизо върху един надгробен камък и завистливо сравняваха получените дарове.
— И все пак Джони Мортшу — изфъфли Ани Уини — можеше да си спомни ония, старите години и повечко да уважи отколешните си приятелки, макар сега и да се перчи в черните си клисарски дрехи. Вместо шест херинги ми даде само пет, пък и те нищо не струват, а парчето говеждо е с цяла унция по-малко отколкото на другите. И мигар туй е месо! Само жили. Пък твоето парче, Маги, чини ми се, е от плешката!