Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Всички се отдръпнаха стъписани, уплашени от звука на гласа му и от решителния му вид: човекът, обзет от отчаяние, винаги взема връх над хората, вълнуващи се от по-слаби чувства. Пръв наруши мълчанието пасторът.
— В името на господа бога — каза той, обръщайки се към сър Уилям — ви моля да не отхвърляте посредничеството на смирения му слуга. Искането на мастър Рейвънсууд, въпреки че ни заплашва с насилие, ми се струва основателно. Нека мис Луси му каже, че сама е сметнала за нужно да се съгласи с желанието на родителите си и че се разкайва за думата, която му е дала. Тогава той ще си отиде с мир и няма повече да ни безпокои. Уви! Фаталните последствия от грехопадението на нашия праотец Адам се проявяват дори в създанията, изкупени от Спасителя; и сме длъжни да показваме християнско търпения към ония, дето като живеят в гняв и в неправедност, се поддават на неудържимия поток на своите страсти. Моля ви да удостоите мастър Рейвънсууд с обяснението, за което настоява. То няма да нарани сърцето на мис Аштън, защото тази благородна девица вече твърдо е решила да следва избора на достойните си родители. Нека тъй да бъде, казвам аз. Дългът ми налага да ви помоля да се съгласите с предложението ми.
— Никога! — извика лейди Аштън, в чието сърце злобата надви изумлението и страха. — Никога този човек няма да остане насаме с дъщеря ми, след като е обречена да бъде невеста на друг мъж! Излезте, ако щете всички, но аз оставам тук. Не се боя нито от заплахи, нито от оръжие, макар че някои от моите близки, изглежда, се уплашиха — прибави тя и хвърли поглед към полковника.
— За бога, милейди — възкликна достойният свещеник, — не подклаждайте главните на раздора! Убеден съм, че мастър Рейвънсууд, като вземе под внимание недоброто здравословно състояние на мис Аштън и вашия майчински дълг, няма да се възпротиви на желанието ви да присъствувате на разговора му с дъщеря ви. Аз също ще остана: може би белите ми коси ще предотвратят някои ненужни изблици на гняв.
— Приемам с готовност предложението ви, сър — каза Рейвънсууд. — Нека и лейди Аштън остане, щом желае. Но другите ще помоля да излязат.
— Ще ми платите за всичко, Рейвънсууд! — каза полковникът, като мина бързо край него, упътил се към вратата.
— Когато желаете — отвърна му Рейвънсууд.
— Не забравяйте — полуусмихна се Бъкло, — че преди това ще трябва да се срещнете с мен: имаме стари сметки за уреждане.
— Уговорете се помежду си за това — отговори Рейвънсууд, — но днес ще ви помоля да ме оставите на мира. И още утре най-важното за мене дело ще бъде да дам и на двама ви удовлетворение — такова, каквото вие смятате за нужно.
Полковник Аштън и Бъкло излязоха, по сър Уилям още се бавеше.
— Мастър Рейвънсууд — изрече той с примирителен тон, — смятам, че с нищо не съм заслужил този позор, този изблик на омраза в собствения ми дом. Ако приберете шпагата си в ножницата и ме последвате в кабинета ми, ще ви докажа с най-неопровержими доводи всичката безполезност на постъпката, която предприемате сега…
— Утре, сър, утре — прекъсна го Рейвънсууд. — Утре ще изслушам всичко, което решите да ми кажете, но днес ми се налага да се заема с друго свещено неотложно дело.
С тези думи той посочи вратата и сър Уилям напусна залата.
Рейвънсууд прибра шпагата в ножницата, освободи петлето на пищова си и отново затъкна оръжието в колана, после заключи вратата на залата, върна се до масата, свали шапка и загледа Луси с очи, преливащи от тежка мъка, която сякаш беше разтопила предишната му ярост.
— Познавате ли ме, мис Аштън? — започна той и отметна от челото си падналите кичури. — Аз съм Едгар Рейвънсууд.
Луси мълчеше.
— Да — продължи той все по-разгорещено, — аз съм Едгар Рейвънсууд, който от любов към вас наруши свещената си клетва, която ме задължаваше да мъстя за поруганата чест на рода ми. Аз съм същият Рейвънсууд, който заради вас прости предишните обиди; и нещо повече: стиснах приятелски ръката на гонителя и разорителя на моето семейство, на човека, който оклевети и стана причина за смъртта на баща ми…
— Моята дъщеря — намеси се лейди Аштън — няма основания да се съмнява в това, че сте Рейвънсууд; злобната омраза, с която са пропити думите ви, веднага й напомни, че пред нея стои смъртният враг на баща й.
— Моля да не ме прекъсвате, милейди — възрази Рейвънсууд. — Чакам отговор от дъщеря ви. И тъй, аз продължавам. Мис Аштън! Аз съм Рейвънсууд, на когото вие дадохте клетва за вярност. Вярно ли е, че искате да се отречете от нея и да си вземете думата назад?
Безкръвните устни на Луси се раздвижиха.
— Такова е желанието на майка ми — измънка тя.