![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Когато лампичката спря да мига, продължи с проверката.
В момента централната система се използваше от дванадесет души.
Но имаше само единадесет пароли. Всичките му бяха познати — програмисти, ръководители на отдели и финансовият шеф.
Един не беше идентифициран.
Невъзможно.
Прегледа входовете. Имаха петдесет, за да могат да посрещнат нарасналото търсене. Част от връзките бяха телефонни. Накани се да нареди проследяване на всички, когато една внезапно прекъсна.
Погледна пак хората в системата.
Натрапникът беше изчезнал.
Грей се облегна назад, качи босите си крака на бюрото и се втренчи в монитора.
Опита се да обмисли случилото се. Приглади мустаците си с палец и показалец.
„Пелъс Гард“ не би трябвало да допусне подобно нещо.
До този момент Глоубнет не беше засегната от проблемите, сполетели другите мрежи.
Изправи се, щракна няколко пъти с мишката и извика управляващата програма. Мегабайтовете не бяха променени. Нямаше скрита програма.
Значи не беше Намръщения.
И все пак някой се разхождаше в системите им с очевидна лекота.
Нат спусна краката си на пода и отвори един от блокираните файлове. До него имаха достъп само той и четирима от ръководителите. Там се съхраняваха конфискуваните при нарушение на договора файлове, в случай че се стигне до съд.
Имаше два доклада за някакви идиоти, оставили неприлични съобщения заедно с копия на самите съобщения. Не бяха кодирани. Прочете ги набързо. Тия май смятаха, че холокостът е само гадна измислица. Единият дори предлагаше черните и евреите да бъдат отстранени от държавна работа.
Порнографските нарушения заемаха повече място, защото включваха дигитално аудио и видео кодиране. Грей хвърли едно око, но не знаеше какъв е ключът и ги остави.
Това поставяше един голям проблем пред него.
Когато хората кодираха информацията си и я изпращаха в Глоубнет, тя по принцип се адресираше за определен кръг получатели, които притежават съответния ключ. При нормални обстоятелства никой друг не можеше да ги разшифрова.
И все пак по време на предаването си тези файлове бяха регистрирани.
Как, за бога, някой е разбрал, че става въпрос за порнография?!
Грей веднага се свърза с дежурния.
Тук е Монтана.
Да, господине?
Обади се на шефовете на отдели и им кажи да дойдат в офиса.
Сега? Наближава полунощ.
Не ме е грижа колко е часът! Действай!
Патрул в киберпространството
Двадесета глава
Човек трябва да си пази силите. Тази основна максима Питър беше научил не само в училище, а и в джунглите на Тайланд, Камбоджа и Панама и горещите пустини на Средния изток. Можеше да заспива навсякъде. Често разполагаше например само с двадесет свободни минути. Обикновено се унасяше веднага щом затвори очи, независимо от преживяния стрес или обстановката.
Но сега беше различно. Цяла нощ напразно стискаше клепачи и се въртеше в леглото. Сутринта се чувстваше ужасно. Той стана и закрачи из кабинета си.
Не стига че беше забила нож в сърцето му, ами заплашваше да го завърти. И то без предупреждение. Как, по дяволите, се остави да го хванат така!?
Вината лесно можеше да се хвърли върху Кенеди и Спенсър, но те също бяха професионалисти. Първо, беше я подценил прекалено много. И второ, нямаше контрол върху собственото си досие.
Ръсел също притежаваше копие от него.
В момента беше трудно да се каже кое е по-опасно; дали досието му да стане достояние на вестниците, или Управлението да бъде обвинено, директно или не, за провеждането на вътрешна операция. И за намеса в разследване на ФБР. И в двата случая кариерата му беше обречена. Мери-Ан Мур Мартин щеше да се научи да харчи по-малко, ако не и нищо.
Не беше честно! Мартин полагаше огромни усилия да защитава страната си и да й служи. Ръководеше се единствено от желанието да използва уменията си за отстраняването, ако е възможно и контролирането на хората, които можеха да й навредят по някакъв начин.
Останалото бяха подробности.
Случилото се с Денис и Велма беше най-обикновено кръшкане. Беше имал кратка връзка едновременно и с двете. Естествено, още тогава си даваше сметка за рисковете, които крие любовта с две жени от един и същи отдел, но не вярваше някоя от тях да посмее да опетни името на шефа си.
И сгреши. После колелото се завъртя. Заваляха какви ли не обвинения, а Мери-Ан старателно ги събираше и съхраняваше. В интерес на истината цялата история беше абсолютна измислица, пък и нямаше как да се докаже, че е използвал принуда. Цялата работа приключи с едно мъмрене и повишение на заплатите и на двете.