Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Миналото време щеше да е по-подходящо. Не я харесвах в началото, беше ми прекалено странна и надменна, непозната чужденка. Но напоследък е съвсем различна. Надявам се, да я заобичам, както я харесвам.
— Не си сам. Твоята и моята майка направо са се побъркали. О, от тях струи ентусиазъм, но аз неслучайно съм детектив. Това е фасада, с която прикриват страха си.
— И става още по-лошо, защото тя е видимо по-висока от теб — каза Патрик и се засмя. Майките, лелите и сестрите мразят това. Те се надяваха, че втората госпожа Делмонико ще е мило италианско момиче от Източен Холоуман. Но ти не си падаш по мили момичета, независимо дали са италианки, или не. А аз предпочитам Дездемона пред Сандра. Дездемона поне има мозък.
— А той е завинаги, не е като хубавото лице и хубавата фигура.
Разследването беше официално приключено същия следобед. След като докладът на патоанатома беше заведен в полицейския участък на Холоуман, трябваше да признаят, че не могат да намерят доказателства, свързващи Клеър Понсонби с убийствата. Ако Кармайн беше имал повече време, може би щеше да отиде при Силвестри и да го помоли да отвори отново разследването за убийството на Ленард Понсонби и жената с детето от 1 9 30 година, но престъпленията не чакат никого, най-малко детективите. Две седмици след като Чарлз Понсонби беше застрелян, вниманието на Кармайн беше погълнато с разследване на търговия с наркотици. Върна се на позната територия! Престъпниците, които познаваше, бяха виновни и умът му бе зает със събиране на улики, с които да ги прати в съда.
ГЛАВА 30
Понеделник, 28 март 1966 г.
Гилотината се стовари върху Центъра за неврологични изследвания „Хъглингс Джаксън“ към края на март.
Бордът на центъра се събра в конферентната зала на „Хъг“ в десет сутринта, присъстваха всичките му членове с изключение на професор Робърт Мордънт Смит, който беше изписан от „Марш Манор“ преди две седмици, но не излизаше от мазето с влакчетата. Срам за Роджър Парсън младши, на когото не му беше приятно да си мисли, че преценката му за Боб Смит се беше оказала толкова погрешна.
— Госпожице Дюпре, моля заемете мястото си като икономически директор — каза припряно Парсън и погледна въпросително Тамара. — Госпожице Вилич, ще водите ли протокола?
Уместен въпрос, тъй като госпожица Вилич не приличаше на жената, която членовете на борда познаваха отпреди. Тя беше посърнала, така си мислеше Ричард Спейт.
— Да, господин Парсън — каза безизразно Тамара.
Ректорът Мосън Макинтош вече знаеше това, което Уилбър Даулинг само подозираше. Но знанието у единия и силното подозрение у другия бяха докарали доволни физиономии на лицата им и бяха накарали телата им да се отпуснат. Университетът „Чъб“ щеше да наследи „Хъг“, това беше сигурно, и то заедно с огромната сума пари, предназначена за неврологични изследвания.
Роджър Парсън младши започна да чете през половинките си очила, кацнали на тънкия му, дълъг нос, юридическото становище, според което завещанието на покойния му нещастен чичо се обезсилваше в частта, която се отнасяше за фонда, финансиращ „Хъг“. Отне му четиридесет и пет минути да прочете нещо по-сухо от пясъка в Сахара, но присъстващите бяха нащрек и целите в слух, с изключение Ричард Спейт, на когото се падна да се занимава с най-уморителните подробности от цялата работа. Той беше обърнал стола си към прозореца и гледаше как два влекача теглеха петролен танкер към новия резервоар за въглеводород в началото на улица „Оук“, където щеше да пусне котва.
— Ние, разбира се, можехме просто да си приберем сто и петдесетте милиона капитал на фонда плюс натрупаната лихва — каза Парсън в заключение на своята реч, — но не такова е било желанието на Уилям Парсън и в това ние, неговите племенници и синовете им, сме напълно сигурни.
Ха-ха-ха! — изсмя се наум М.М., как ли пък не бихте се отказали да си приберете всичко! Но идеята ви хрумна, след като ви казах, че „Чъб“ може да ви съди. Най-много да си приберете натрупаната лихва, която също ще влее доста свежа струя кръв в „Парсън Продъктс“.
— Затова предлагаме половината от капитала да остане под попечителство в медицинския факултет на „Чъб“, за да финансира в бъдеще работата на центъра „Хъглингс Джаксън“, под каквато и форма да продължи да съществува той. Сградата и прилежащата й земя също ще са на разпореждане на университета „Чъб“. А другата половина от капитала се присъжда на университета „Чъб“ за инфраструктурни проекти, каквито бордът на университета реши. Стига техните резултати да носят името на Уилям Парсън.