Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
По някое време от очите на Виргиния потекоха сълзи. Безмълвни прозрачни сълзи, които се стичаха по бузите й, мокреха възглавницата. Без хлипане, само сълзите, скъпоценните перли на скръбта… или радостта?
Лаке млъкна. Виргиния стисна силно ръката му.
После той излезе в коридора и къде с настояване, къде с молби успя да убеди персонала да сложат в стаята още едно легло. Намести го до леглото на Виргиния. Накрая угаси осветлението, съблече се и се пъхна под колосания чаршаф, потърси и намери ръката й.
Дълго останаха така, мълчаливи. После тя каза:
— Лаке… Обичам те.
А той не отговори. Остави думите да витаят във въздуха. Да се затворят в себе си и да растат, докато се превърнаха в голямо червено одеяло, което надвисна над стаята, спусна се върху него и го топли цяла нощ.
4:23, понеделник сутрин, Исландсторет.
Няколко души на улица Бьорнсон се събуждат от пронизителни писъци. Някой звъни в полицията, мисли, че е плач на бебе. Когато десет минути по-късно колата пристига на мястото, писъците са утихнали. Претърсват района и откриват мъртви котки. Някои от тях разчленени. Полицията записва имената и телефонните номера от нашийниците, за да извести стопаните им. Викат службата за улична хигиена да разчисти.
Половин час до изгрева.
Ели седи отпуснат на фотьойла в хола. Прекарал е у дома цялата нощ, целия ден. Опаковал е каквото има за опаковане.
Утре вечер, щом се стъмни, ще отиде да повика такси от уличен телефон. Не знае кой е номерът, но все някой ще му каже. Щом таксито пристигне, той ще натовари трите си кашона в багажника и ще каже на шофьора…
Накъде?
Ели затваря очи, опитва се да си представи място, което би си избрал.
Естествено, най-напред му изплува къщата, където бе живял с родителите си, с големите си братя и сестри. Нея обаче я няма. В покрайнините на Норшопинг, където се намираше, сега има кръгово движение. Потокът, където майка му плакнеше прането, е пресъхнал, обраснал е в зеленина, превърнал се е в долчинка до пътната канавка.
Ели има достатъчно пари. Може да каже на таксиметровия шофьор да го закара накъдето и да е, докъдето пада мрак. На север. На юг. Ще седне на задната седалка и ще му каже да кара на север за две хиляди крони. После ще слезе. Ще започне отначало. Ще намери някой, който…
Ели отмята глава и крещи към тавана:
— Не искам!
Прашните паяжини леко се полюшват от дъха му. Звукът замира в затворената стая. Ели вдига ръце до лицето си, притиска с пръсти клепачите. Усеща наближаващия изгрев като някакво безпокойство. Прошепва:
— Боже. Боже? Защо не може да имам нищо? Защо не може…
Този въпрос повтаря от години.
Защо не може да живея?
Защото трябваше да си мъртъв.
Един-единствен път след заразяването Ели срещна друг носител на заразата. Възрастна жена. Също толкова цинична и фалшива като мъжа с перуката. Тогава обаче получи отговор на друг въпрос, който го интересуваше.
— Много ли сме?
Жената поклати глава и заяви с театрално прискърбие:
— Не. Тъй малко сме, тъй малко…
— Защо?
— Защо ли? Ами защото повечето се самоубиват, разбира се. То е ясно. Толкова е тежко, охоох. — Тя размаха ръце и изписка: — Ооох, колко мъртъвци тежат на съвестта ми.
— Ние можем ли да умираме?
— Естествено. Само трябва да се запалим. Или да накараме хората да ни подпалят, за тях е такова удоволствие, правили са го във всички времена. Или… — тя забучи пръст в гърдите на Ели, над сърцето. — Тук. Тук се е загнездила, нали? А сега ми хрумва една чудесна идея…
И Ели избяга от поредната чудесна идея. Както и преди. Както и по-късно.
Той сложи ръка на сърцето си, усети бавните му удари. Може би защото беше дете. Може би затова не беше сложил край. Угризенията на съвестта му бяха по-слаби от желанието за живот.
Ели стана от фотьойла. Хокан нямаше да дойде тази нощ. Но преди да се затвори за почивка, искаше да види Томи. Дали се е съвзел. Не го беше заразил. Но искаше да е сигурен, че е добре — заради Оскар.
Ели угаси всички лампи и излезе от апартамента.
Щом стигна входа на Томи, само дръпна вратата за подземния етаж: преди време, когато слезе там с Оскар, той затисна с хартиено топче езичето, та вратата да не се заключва при затварянето. Влезе в коридора и вратата се тръшна зад него с тъп удар.