Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Никой от двамата не помръдна.
Течността от окото капеше по голото бедро на Хокан.
Ели концентрира сетните си сили в дясната ръка, сви юмрук. Рамото на Хокан трепна и той понечи пак да му се нахвърли, да продължи започнатото. Ели стовари юмрука си право в лявата сърдечна област.
Пречупиха се ребра и кожата хлътна за миг, разпъна се и се сцепи.
Хокан наведе глава да види това, което не можеше да види, когато Ели бръкна в гръдния му кош. Намери сърцето. Мека, студена маса. Неподвижна.
Мъртво е. Но трябва…
Ели смачка сърцето в ръката си. То се разпльока като мъртва медуза.
Хокан реагира, все едно на кожата му беше кацнала досадна муха — вдигна ръка, за да я махне, но преди да го хване за китката, Ели извади ръката си с провиснали от юмрука му парцали от сърцето.
Да се махам.
Ели понечи да се изправи, краката не го държаха. Хокан махаше сляпо с ръце пред себе си, търсеше го. Ели легна по корем и запълзя към вратата, краката му се жулеха по цимента. Хокан изви глава по посока на шума, разпери ръце и докопа роклята, успя да откъсне единия ръкав, преди Ели да стигне до вратата и пак да се изправи на колене.
Хокан се надигна.
Ели разполагаше само със секунди, преди той да открие пътя до вратата. Опита се да заповяда на разкъсаните сухожилия да се излекуват достатъчно, за да може да стъпи, но когато Хокан стигна до вратата, само успя да се изправи, дращейки по стената.
Трески от грубите дъски деряха пръстите му, докато се хващаше за стената, за да не падне. Сега вече знаеше. Дори и без сърце и очи Хокан щеше да го преследва докато… докато…
Трябва… да го… да го унищожа.
Черна черта.
Отвесна черна черта пред очите му. Преди я нямаше там. Ели вече знаеше какво да направи.
— Еее…
Хокан се хвана за касата, после тялото му изпълзя навън от мазето, той размаха ръце да търси около себе си. Ели се притисна до стената, изчакваше мига.
Хокан излезе, направи няколко несигурни крачки, спря се точно пред него. Слушаше, душеше.
Ели се наведе напред, вдигна ръце, оттласна се от стената и се метна към Хокан да го събори.
Успя.
Хокан се олюля и залитна към вратата на скривалището. Процепът, който Ели бе видял като черна черта, се разшири, щом вратата се отвори навътре, и Хокан се строполи в мрака с все още търсещи ръце, в същия момент Ели падна на пода и изпълзя до вратата, успя да хване за долната част заключващото колело. Заключи вратата, изпълзя до мазето, взе кола и го пъхна в колелото да застопори механизма, та да не може да се отвори отвътре.
Продължи да концентрира енергиите на тялото си върху лечението и запълзя навън. Последва го диря от кръв, която течеше от ухото му. Докато стигне до вратата, вече бе дотолкова оздравял, че можа да се изправи. Натисна дръжката и изкатери стъпалата с нестабилни нозе.
Почивка Почивка Почивка
Отвори външната врата, лампата на входа светеше. Беше пребит, унизен и вече почти се развиделяваше.
Почивка Почивка Почивка
Но трябваше да го унищожи. Имаше само един сигурен начин. Огън. Той се запрепъва към изхода от двора, към единственото място, където знаеше, че може да намери.
7:34, понеделник сутрин, Блакеберг:
Алармата в супермаркет ИКА на улица Арвид Мьорне се задейства. Единайсет минути по-късно на мястото пристига полиция и намира счупена витрина. Очаква ги собственикът на магазина, който живее наблизо. Докладва, че през прозореца си е видял оттам да бяга някакво младо създание, тъмнокосо. Претърсват магазина, но не откриват нещо да е откраднато.
7:36 — изгрев.
Щорите в болницата бяха много по-качествени, по-плътни от нейните вкъщи. Само на едно място пластините бяха разкривени и пропускаха тънък лъч утринна светлина, която очертаваше прашносива резка на тъмния таван.
Виргиния лежеше изпъната и скована в леглото си, взираше се в сивата ивица, която потрепваше, щом полъх на вятъра разклатеше крилото на прозореца. Отразена слаба светлина. Само леко дразнене, песъчинка в окото.
Лаке подсмръкна и изсумтя в съседното легло. Дълго лежаха будни, говориха. Спомени най-вече. Към четири сутринта той най-сетне заспа, все така стиснал ръката й.
Наложи й се да я издърпа, когато час по-късно дойде сестра да й измери кръвното налягане, сметна го за задоволително и ги остави, хвърляйки умилен поглед към Лаке. Виргиния го бе чула как ги врънка да остане, причините, които изложи. Сигурно затова го гледаха с нежност.