Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
Разлъка.
Без мама, татко, училището… Йони, Томас…
С Ели. Вечно.
Чу как телевизорът в хола се включи, звукът бързо бе приглушен. Тихо дрънчене на кафеварката в кухнята. Палене на газовия котлон, подрънкване на чаша и чиния. Отваряне на шкаф.
Обичайните звуци. Беше ги чувал стотици пъти. Докривя му. Стана му ужасно мъчно.
Раните бяха заздравели. От драскотините по тялото на Виргиния останаха само леки белегчета, тук-там корички, още неопадали. Лаке галеше ръката й, притисната към тялото с кожен ремък, и под пръстите му се отрони още една коричка.
Виргиния се съпротивлява. Съпротивлява се диво, когато се свести и разбра какво се случва. Отскубна системата за кръвопреливане, крещя, рита.
Лаке не можеше да гледа как я усмиряват, тя сякаш беше станала съвсем друг човек. Слезе в закусвалнята и пи кафе. После още едно, и още едно. Когато взе да си налива трета чаша, касиерката с уморен глас отбеляза, че доливането е само веднъж. Тогава Лаке обясни, че няма пукната пара, че се чувства така, сякаш е на умиране, не би ли могла да направи изключение?
Би могла. Дори му отпусна едно засъхнало миникексче, и без това утре щяло да бъде за изхвърляне. Той изяде сладкиша със свито гърло, мислеше за условността на добрината и злината на хората. После излезе и изпуши предпоследната цигара от пакета, преди да се качи при Виргиния.
Бяха я закопчали с каиши.
Така ударила една от сестрите, че очилата й се счупили и едно стъкълце сцепило веждата й. Било невъзможно да я усмирят. Не смеели да й бият инжекция заради общото й състояние, затова й вързали ръцете с кожени ремъци — най-вече с цел, както казаха, „да не се нарани“.
Лаке стри коричката между пръстите си; прах като фин пигмент оцвети кожата му в червено. С крайчеца на окото забеляза кръвта в банката, закачена на стойка до леглото на Виргиния, тя капеше в пластмасово цилиндърче и продължаваше по катетъра в ръката й.
Първо провериха кръвната й група и й преляха кръв, а сега, след стабилизиране на състоянието й, я сложиха на система. Върху наполовина празната кръвна банка видя етикет с неразбираеми маркировки и едно голямо A. Кръвната група, разбира се.
Ааа… какво е това…
Кръвната група на Лаке беше B. Спомняше си как веднъж си бяха говорили за това с Виргиния, тя също беше B, та затова можеха… Да. Точно така го бяха казали. Че можеха да си даряват кръв, понеже имаха еднаква група. И неговата беше B, категорично.
Той стана, излезе в коридора.
Едва ли допускат подобни грешки.
Намери една сестра.
— Извинете…
Тя хвърли поглед на износените му дрехи и сдържано каза:
— Да?
— Такова. Виргиния… Виргиния Линдблад, която… тук приехте преди малко…
Сестрата кимна, вече изглеждаше едва ли не враждебна. Може да беше присъствала, когато…
— Ами само да питам… за кръвната група.
— Какво?
— Видях, че на банката пише A… но нейната не е A.
— Не ви разбирам.
— Ъъъ… имате ли секунда?
Сестрата се огледа. Може би да провери дали наблизо има някой, който да й помогне в случай на агресия, а може би да демонстрира, че бърза по по-важни задачи. Но все пак последва Лаке в стаята, където Виргиния лежеше със затворени очи, а кръвта капеше бавно по тръбичката. Той посочи банката.
— Ето. Това A. Означава ли…
— Кръвта е група A, да. Понастоящем изпитваме невероятна липса на кръводарители. Ако хората знаеха колко…
— Извинете. Да. Но B й е групата. Не е ли опасно…
— Да, опасно е. — Сестрата не беше открито враждебна, но видът й подсказваше, че не е Лаке този, който ще поставя под въпрос компетентността на персонала. Тя сви леко рамене: — Ако кръвната ти група е B. При тази пациентка не е. Нейната е AB.
— Но… на етикета пише A.
Сестрата въздъхна, заговори му като на дете, на което се обяснява, че няма живот на Луната:
— Хора с кръвна група AB приемат кръв от всички групи.
— Ами… ъъъ: значи си е сменила кръвната група.
Сестрата вдигна вежди. Детето настоява, че е било на Луната и е видяло да живеят там хора. Тя махна с ръка, сякаш преряза невидима нишка: