Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Нашите шпиони непрекъснато взимат такива решения — каза му Тивара. — Не можем да те съдим за това.
Савара пусна ръката му и се усмихна.
— Имаш ли да признаеш още нещо? — попита спокойно тя.
Той се сети за камъка, който носеше в себе си. „Или ще им разкрия какво знам, или никога няма да ги попитам каква е истината. Ако Изменниците узнаят по-късно, че съм знаел и че Гилдията е разкрила тайната им, те ужасно ще се ядосат. И с Калия, която се опита да подкопае доверието им към мен, а и сега Савара има причина да се притеснява от мен заради способността ми да чета повърхностни мисли…“
— Нали не се опитваш да изровиш нещо, което да признаеш? — попита Тивара, поклащайки глава.
— Не съвсем — каза той и се обърна към Савара. — Ще се появят някои неща, които няма да искам да ви кажа. Неща, свързани с Гилдията. Вече може да не съм гилдиец, но не искам да им ставам враг. Нито искам да ги превръщам във ваши врагове.
Савара кимна.
— Разбирам.
— Но освен това не искам да навредя на Изменниците, като не ти кажа нещо.
— Радвам се да го чуя.
Той бръкна в джоба си и извади камъка от пустошта. Постави го на масата пред Савара и лицето й придоби слисано изражение.
— Аха.
Той погледна към Тивара. Остана доволен, като забеляза смущението й.
— Майка ми го даде — каза им той.
Тивара изруга.
— Да — съгласи се Савара. — Но извадихме голям късмет, че досега никой не успя да ги разкрие. Щяхме да бъдем още по-доволни, ако тайната на предците ни никога не беше открита. — Тя го погледна. — Разбираш какво са направили, нали?
— Онова, за което е обвинявана Гилдията — съсипали са земята, за да отслабят Сачака.
Савара кимна.
— Но не завинаги. Тя ще се възстанови.
— А вие ще получите признанието за възстановяването й.
Тя се пресегна и взе камъка.
— След като Гилдията вече знае, съмнявам се, че ще стане точно така. — Тя облегна лакти на масата и подпря брадичката си с ръце. — В дългосрочен план няма абсолютно никакво значение. Ние ще спечелим, ще оправим щетите и всичко ще ни бъде простено, или ще изгубим и ще го направят ашаките, а ние ще бъдем мразени навеки. И в двата случая пустошта ще бъде победена.
— А какво ще правим с Калия? — попита Тивара. — Можем ли да я примамим да направи своя ход?
Савара се изпъна.
— Не. Ако го направим, тя ще заяви, че сме я натопили, като сме се възползвали от съмненията й. Няма да правим нищо.
— Но…
Кралицата погледна към Тивара.
— Не си мисли, че ще я подценя или ще й се доверя. — Тя поклати глава и въздъхна. — Когато предложиш на човек възможността за изкупление, няма как да го накараш насила да я приеме.
— А способността на Лоркин?
— И за нея не казвайте на никого. Изменниците са толерантни, но това вече ще е прекалено. — Тя се изправи. — Халана не спира да повтаря, че имам нужда от телохранители. Избирам вас двамата. Ще стоите винаги край мен, ще спите наблизо и ще наглеждате Калия, ако вниманието ми е насочено към нещо друго.
Тивара се усмихна.
— Знаеш, че първа щях да ти го предложа. Освен това знаеш, че сме добра компания.
— Да. — Савара въздъхна, после погледна към Лоркин и присви очи. — Но няма да ми четеш повърхностните мисли.
Той поклати глава.
— Дори не съм си го помислял.
Нови страници се откъснаха от старата книга и Денил въздъхна. Наистина трябваше да я остави, но имаше нужда от нещо, с което да запълни дългите, празни часове, затова препрочиташе някои от книгите, с които се беше сдобил. От последното посещение на Ачати бяха минали няколко дни. Никой друг не посети Дома на Гилдията. Тайенд не получаваше никакви покани. Мерия не получаваше никакви новини от приятелките си.
Домът на Гилдията бе изпълнен с очакване. Тримата се хранеха заедно и разговаряха дълго след това, но щом осъзнаеха, че предъвкват все същите тревоги и предположения, се разотиваха по стаите си. Денил се свързваше по два пъти на ден с Оусън. Разпоредителят му разказваше за напредъка на Сония и Регин и за проблемите на Гилдията, които сигурно щяха да му се сторят по-важни, ако Денил не бе оставен в един град, който скоро щеше да бъде връхлетян от гражданска война.
— Посланик Денил.
Денил вдигна глава от книгата и видя, че Кай стой на прага на кабинета му.