Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Ще ни бомбардират ли? — попита Уитбред.
— Докато сме вътре, не. Иначе ще унищожат музея, а музеите са изключително важни. Но пазителят ще прати войски — ако не го изпревари собствената ми господарка.
— Защо още ги няма? — попита Стейли. — Не чувам нищо.
— За Бога, може вече да идват! Виж, моята господарка — бившата ми господарка — спечели правото на проучванията върху хората. Тя няма да се откаже от него, затова няма да повика никой друг. Ще се опита да предотврати участието на местните и тъй като имението й е около Замъка, ще мине време, докато доведе воините си. Разстоянието е около две хиляди километра.
— Онзи ваш самолет беше доста бърз — безизразно рече Стейли.
— Скоростна посредническа машина. Господарите са се договорили да не ги използват. Появата ви в нашата система и без това едва не предизвика война за правото на проучвания върху вас и транспортирането на воини с такъв самолет определено ще доведе до…
— Вашите господари никакви военни самолети ли нямат? — попита Уитбред.
— Естествено, само че са по-бавни. Но под тази сграда има метро…
— Метро ли? — предпазливо рече Стейли. Всичко се случваше прекалено бързо. Той контролираше положението, ала не знаеше какво да прави.
— Разбира се. Сламкарите понякога посещават музеи. Но разстоянието от Замъка е голямо. Кой знае какво ще направи в това време пазителят. Възможно е дори да забрани намесата на моята господарка. В такъв случай можете да сте сигурни, че ще ви убие, за да не позволи на други господари да водят сражение тук.
— Откри ли нещо, Гавин? — извика Стейли.
Потър се появи на вратата на една от модернистичните колони от стъкло и стомана.
— Нищо не ми прилича на комуникатор. А това е най-новата сграда. Всичко останало може да е ръждясало.
— Хорст, трябва да се махнем оттук! — отново настоя сламкарката на Уитбред. — Нямаме време за разговори…
— Онези воини могат да дойдат със самолети до следващата станция и да продължат с метро — напомни им Джонатан. — Най-добре да направим нещо, Хорст.
Стейли бавно кимна.
— Добре. С какво ще тръгнем? С вашия самолет ли?
— Няма да се съберем всички — отвърна извънземната.
— Но можем да пратим двама с Чарли и аз ще…
— Не — категорично я прекъсна Хорст. — Ще останем заедно. Можеш ли да повикаш по-голям самолет?
— Дори не съм сигурна, че ще успеем да избягаме с този. Навярно имаш право. Най-добре да останем заедно. Е, не ни остава друг избор, освен метрото.
— Което вече може да е пълно с врагове. — Стейли за миг се замисли. Куполът представляваше бомбоубежище и огледалото осигуряваше сигурна защита от лазери. Можеха да се скрият тук — но за колко време? Започваше да изпитва неизбежната параноя на войник във вражеска територия.
— Къде трябва да идем, за да се свържем с „Ленин“? — попита той. Това очевидно беше първата им задача.
— В имението на цар Петър. На хиляда километра оттук е, но никъде другаде няма необходимата техника, за да установите контакт, без да ви засекат.
— И не можем да стигнем дотам със самолет. Добре. Къде е метрото? Трябва да устроим засада.
— Засада ли? — Сламкарката кимна. — Естествено. Не разбирам много от тактика, Хорст. Посредничките не воюват. Просто се опитвам да ви заведа при господаря на Чарли. Вие ще трябва да мислите за това да не ни убият по пътя. Мощни ли са оръжията ви?
— Обикновени пистолети.
— В музея има други. Нали затова са музеите. Но не зная кои действат.
— Струва си да опитаме. Уитбред, Потър. Идете да потърсите оръжие. Сега ми покажи къде е метрото.
Чарли очевидно разбираше разговора, макар че не бе изрекла нито дума на англически. Двете зачуруликаха и сламкарката на Уитбред посочи към катедралата.
— Там вътре. — После махна към статуите на „демоните“ по корнизите. — Всички други освен тези са безопасни. Това са воините — войници, телохранители, полиция. Те са убийци, при това изключително способни. Ако ги видите, плюйте си на петите.
— Да си плюем на петите ли? По дяволите! — измърмори Стейли и стисна пистолета си. — Чакам ви долу извика той на другите юнкери. — Ами вашата кафява?
— Няма проблем — отвърна извънземната и нададе остър писък.