Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Това е добре, то му спасява живота. Защото не малко след като навлиза в Порт Шърман, колелата на мотоциклета му блокират — спиците замират и започва много да друса. Няколко секунди по-късно целият мотор угасва, превръща се в инертна буца метал. Дори и двигателят не работи. Той поглежда плоския екран отгоре на резервоара — иска да получи данни за състоянието на машината, но дисплеят показва само сняг. Биосът е получил срив. Ашера се е вселила в мотора му.
Затова той го зарязва насред улицата и тръгва към брега. Чува как зад гърба му бежанците се събуждат, измъкват се от одеялата и спалните чували, струпват се около закъсалото возило и всеки се опитва да докаже, че е бил пръв.
Чува дълбок тътен в гърдите си и за миг си спомня мотора на Гарвана в Лос Анжелис — как първо го почувства, а после го чу. Но тук няма мотоциклети. Звукът идва отгоре. Хеликоптер. В полет.
Хиро усеща мириса на гниещите по плажа водорасли — толкова е близо вече. Заобикаля един ъгъл и се оказва на крайбрежната улица, право срещу фасадата на „Спектър 2000“. Хотелът е малък — сръчно изпипан и с много стъкло. Хиро вижда кръстовете, изрисувани навсякъде върху червените петолъчки. Сградата е бляскава и ослепителна в хладната синя светлина на разсъмването, защото рони диря от звезди, синьо-бели магнезиеви пламъци, които се изсипват от него на всеки няколко секунди и рухват долу във водата. Там продължават да горят и оставят астрални пътеки по цялата дължина на пристанището. Предназначението им не е да красят пейзажа, а да объркват ракетите с топлинно насочване.
От мястото, където е застанал, той не може да види покрива на хотела, защото гледа право нагоре. Но има чувството, че Гуров трябва да чака там, на върха на най-високата сграда в Порт Шърман — очаква евакуация призори, за да го издигнат в порцелановото небе и да го откарат на Сала.
Въпрос: защо го евакуират? И защо се тревожат от ракетите с топлинно насочване? Хиро със закъснение осъзнава, че работата е дебела.
Ако все още имаше мотора, можеше да изкачи с него пожарното стълбище и да разбере какво става. Да, но го няма.
От покрива на сградата отдясно се чува грохот. Сградата е стара, оригиналната пионерска постройка отпреди сто години. Коленете на Хиро се подгъват, челюстта му увисва, раменете му се прегърбват неволно. Той поглежда в посоката, откъдето е дошъл звукът. И нещо привлича погледа му — нещо дребно и черно, което се стрелка от сградата нагоре във въздуха като врабче. Но щом се издига на стотина метра над водата, врабчето се запалва, изкихва огромен облак от лепкав жълт дим, превръща се в бяло огнено кълбо и се втурва напред. Движи се все по-бързо и по-бързо, прехвърча над пристанището и пробива малкия хеликоптер от край до край — влиза през предното стъкло и излиза отзад. Хеликоптерът се превръща в облак от пламъци, от който се сипят тъмни парченца метал, като излюпващ се феникс.
Очевидно Хиро не е единственият в града, който мрази Гуров. Сега Гуров ще трябва да слезе долу и да се качи на лодка.
Фоайето на „Спектър 2000“ представлява военен лагер, пълен с въоръжени брадати мъже. В момента организират защитата си — все повече войници се измъкват от чекмеджетата, нахлузват якетата и грабват пушките. Някакъв мургав тип, вероятно татарски сержант, остатък от Червената армия, тича из фоайето, облечен в префасонирана униформа на съветската морска пехота, крещи по хората и ги разбутва насам-натам.
Гуров може и да е светец, но не може да ходи по водата. Ще трябва да излезе на крайбрежната улица, да измине две преки до вратата, през която излиза на охраняемия кей, и да се качи на борда на „Кралицата на Кодиак“, която го очаква — черен дим започва да бълва от комините, лампите една след друга светват. Малко по-надолу на същия кей, до „Кралицата на Кодиак“, е „Коулуун“ — големият кораб на Големия Хонконг на господин Ли.
Не искат да го пуснат. Той размахва паспорта си — вратите се отварят. Стражът е китаец, но поназнайва английски. Това е мярка за царящата в Порт Шърман шантавост — имат си страж на вратата. Обикновено Големите Хонконги на господин Ли са отворени страни и винаги си търсят нови граждани, та ако ще и да са най-изпадналите бежанци.
— Съжалявам — казва стражът с писклив, неискрен глас — не знаех… — и посочва паспорта на Хиро.
Франчулатът е буквално глътка свеж въздух. Няма я атмосферата на Третия свят, изобщо не вони на урина. Което означава, че това място е тукашният главен щаб или нещо такова, защото повечето от хонконгските имоти в Порт Шърманския Хонконг вероятно не представляват нищо повече от въоръжен мъж, награбил обществен телефон в някое фоайе. Но тук е просторно, чисто и приятно. Няколкостотин бежанци го зяпат през прозорците, усмирявани не просто от стъклата, но и от красноречивото обещание на трите къщурки на Плъхове, наредени до стената. Както изглежда, два от тях са били настанени наскоро тук. Когато Салът приближава, засилените мерки за сигурност впоследствие се отплащат.