Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Думите му накараха Лийша и Стела да се вторачат в него.
— Видял си Избавителя? — попита Стела.
Мъжът кимна.
— Да. И не само аз.
— Беше просто проблясък от защитна светлина — каза Джак.
— Да — съгласи се Марсин, — но по-ярка от онази, която излъчват моите набързо надраскани защити. Чак ме заболяха очите от нея. После видях една ръка.
— Може да е било каквото и да е — рече Джак.
— Каквото и да е не може да замрази огнения демон, който захапа Кейди — отвърна Марсин. — Или да подпали оня дървеняк, че да можем да стигнем до дърварите на пътя.
Лийша поклати глава. Не за пръв път чуваше за подвизите на Рена, но досега никой не беше виждал нещо повече от прелитаща сянка или късче защитена кожа.
„Как ли го прави?“, запита се тя. Рисуването на защити във въздуха и разтварянето като пушек, изминаването на няколко мили за времето, нужно на човек да си поеме дъх. Това не можеше да се обясни единствено със защитените татуировки. Уонда ставаше много силна през нощта, но не можеше да прави такива неща, а способностите ѝ винаги изчезваха след изгрев-слънце.
— Кълна се в слънцето — казваше Марсин. — Избавителят спаси мен и семейството ми.
— Разбира се — рече Стела. — Избавителят е някъде там и ни пази.
Лийша издърпа момичето встрани, за да не я чуят мъжете.
— Не давай такива обещания. Знаеш много добре, че Арлен Бейлс не може да е на няколко места едновременно. Хората трябва да се научат сами да се пазят.
Стела направи реверанс.
— Да, господарке, всичко е добре и слънчево, когато си дървар с ръце като пънове или красиянска принцеса, която може да размятва мъжете из стаята като кукли. Но какво може да направи едно хралупарско момиче като мен?
„Какво, наистина?“, запита се Лийша. Стела беше достатъчно здрава, но дребна и слабичка. Момичето помагаше доколкото може, но беше право. То не бе създадено за битка.
— Щеше ли да се биеш, ако можеше? — попита Лийша.
— Да, господарке — отвърна Стела. — Но дори дядо да ми позволи, единственото, което мога, е да стрелям с арбалет.
— Ще я видим тая работа — рече Лийша.
— Господарке?
— Съсредоточи се върху работата си — каза Лийша. — Пак ще поговорим.
Вратата на лазарета се отвори с трясък. Вътре влетя Уонда Кътър, преметнала през раменете си по един възрастен мъж, а трети носеше под мишница. Беше навила ръкавите си и защитите леко сияеха.
Хората в стаята започнаха да я сочат и да си шепнат. Уонда улови погледа на Лийша и извинително сви рамене.
— Нямах друг избор, господарке — каза тя, когато останаха насаме. — Стрелите ми свършиха, а демонът се беше засилил към тях. Какво трябваше да направя? Да ги оставя да умрат?
— Разбира се, че не, скъпа — отвърна Лийша. — Постъпила си правилно.
— Сега целият град говори за това — рече Уонда. — Наричат ме твое защитено дете.
— Стореното — сторено — каза Лийша. — Не го мисли. Не можем да се крием вечно, а аз научих достатъчно, за да започна да разширявам експеримента.
— А? — попита Уонда.
Лийша кимна към защитите по ръцете ѝ, които продължаваха леко да сияят.
— Сиянието ще угасне, когато спадне адреналинът ти. Дишай спокойно, докато се разсее, след което иди да потърсиш доброволци. Помниш ли какво ти казах да търсиш?
— Да, господарке.
Уонда вече бе започнала да диша спокойно и ритмично.
— И, Уонда? — Лийша кимна към другия край на стаята. — Започни със Стела Ханджийката.
Слънцето изгря и Уонда изчака светлината да достигне до двора, преди да слезе от верандата и да започне бавно ежедневния си шарукин. Сутринта беше студена, но тя носеше само лека риза, която разкриваше под слънчевата светлина колкото се може повече от защитената ѝ кожа.
— Как се чувстваш днес? — попита Лийша.
— Защитите сърбят, когато слънцето ги огрее сутрин — отвърна Уонда.
— Сърбят?
— Жилят. Като че са ме шибали с коприва. — Уонда бавно издиша, докато променяше позата си. — Но ти не се тревожи, господарке. Това трае само минута-две. Понася се.
— Да — отвърна Лийша. — Изобщо нямаше да се сетя да те огледам.
— Не си губи времето за всяка болка, господарке — рече Уонда. — Теб не съм чувала да се оплакваш, а ти си преживяла повече от всички ни.
— Трябва да ми казваш тези неща, Уонда — каза Лийша. — Особено сега трябва да ми казваш всичко. Магията ти влияе и трябва да сме сигурни, че е безопасна, заради всички останали.
„И заради мен — помисли си тя. — И бебето ми.“
— Повече от седмица не си лягала — каза Лийша.
Малцина от дърварите бяха спали. Където бежанците по пътя бяха нападани от най-голям брой демони, там се появяваха Уонда и Гаред, заедно с първите дървари, онези, които се бяха изправили редом с Арлен в Битката за Хралупата на дърваря. Нощем защитите, изрязани в копитата на конете им, буквално изяждаха милите, докато те преследваха групите демони, нападащи бежанците, и ги унищожаваха, преди да успеят да нанесат своя удар. Денем помагаха на бягащите лактънци да стигнат до защитените лагери, които бяха построени край пътя.