Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Арлен и Джардир изглеждаха готови да се сбият отново, този път на живот и смърт.
Когато се приближи, всички погледи се обърнаха към нея. Шанвах скочи на крака и я посочи с копието си.
— Тя е слугиня на Ний!
— Невъзможно — рече Джардир. — Тя се би заедно с нас срещу самия Алагай Ка.
— Тя е покварена — настоя Шанвах. — Кълна се, Избавителю, пред Еверам, в честта си и надеждата да попадна в Рая. Със собствените си очи видях как се храни с нечистото месо на алагай.
— Невъзможно — повтори Джардир, сочейки към изгряващото слънце. Те продължаваха да стоят в сянката на кулата, но Рена бе застанала изцяло на светло. — Как може който и да е слуга на Ний да стои под лъчите на Еверам, ако…
Но после изведнъж се обърна рязко и погледна към Арлен. За миг се озова до него и улови ръцете му, прониквайки надълбоко в аурата му.
— Вярно е — прошепна Джардир. — Еверам да ни пази, аз ти се доверих, а през цялото време ти си служил на Ний.
— Ядрото да те вземе, стига се държа като някой глупак! — извика Арлен.
— Защо иначе ще оскверняваш тялото си със…!
Арлен изръмжа и отблъсна Джардир настрани с такава сила, че Шанджат трябваше да отскочи, за да не се сблъскат. Всички се напрегнаха, готови за битка, но Арлен остана на мястото си, без да се опитва да продължи схватката.
— И имаш куража да ме питаш защо?! Нощ, нима си мислиш, че съм го искал?
Той гневно посочи Джардир с пръст.
— Вината за това е твоя, както и за проклетото мастило.
— Сега ти се държиш като глупак, пар’чине — каза Джардир. — Не съм ти пъхал насила демонско месо в гърлото.
— Не, ти, Шанджат и останалите ме оставихте полумъртъв в проклетата пустиня — сопна му се Арлен, — след като ме пребихте, обрахте и се опитахте да ме хвърлите на демоните, защото за пръв път от три хиляди години проявих дързостта да спечеля Алагай’шарак още в първата нощ.
Шанвах погледна към Шанджат с ококорени очи.
— Татко, това не може да е истина.
Шанджат свали копието си и се обърна към нея.
— Вярно е, дъще. Ние се покрихме с позор заради това, което трябваше да направим в онази нощ, но пар’чинът беше откраднал Копието на Каджи и не биваше да му позволим да го задържи.
— Увърташ думите по-добре от кхафит на пазара — изрече ядно Арлен. — Никой не беше виждал това копие от три хиляди години. Мощта му принадлежи на цялото човечество и аз го отнесох честно и почтено на Джардир, за да го споделя с вас.
— Шарумът да замълчи! — отсече Джардир, без да отмества поглед от Арлен. — Ти също увърташ думите, пар’чине. Това по никакъв начин не обяснява защо си ял това нечисто месо.
— Така ли? — рече Арлен. — Сам каза, че в Анокх Слънце няма храна. Затова хората ти го опустошиха по-зле и от мисловните демони. Не е имало време да проявяват уважение. Просто си искал да плячкосат града.
— Предупреждавам те, пар’чине… — започна Джардир.
— Не го отричай — настоя Арлен. — Да бъдеш Шар’Дама Ка, означава да вземаш важни решения, нали? Да понасяш отговорността за тях.
— Така и правя — отвърна с равен глас Джардир.
— Аз също — рече Арлен. — Исках да науча тайните на Анокх Слънце толкова силно, колкото и ти. Когато успях да се довлека до Оазиса на зората и защитих тялото си, имах достатъчно храна, за да се измъкна от пустинята…
— Или да се върнеш в Анокх Слънце — завърши Джардир.
Арлен кимна.
— Прекарах много време там в проучвания. Демоните са единственото нещо, което може да се яде. Трябваше да оцелея, за да предам на другите онова, което научих.
Той вдигна пръст във въздуха.
— Но оставих мястото в същото състояние, в което го намерих. Обзалагам се, че хората ти дори не са разбрали, че съм бил там. Значи, кой от нас по-добре оказва почит на Еверам и се бие с Ний?
Джардир се ухили злобно.
— Не споменавай Еверам или Ний, пар’чине. Ти не вярваш в тях.
— И въпреки това съм по-добър във вашата религия от теб! — отвърна Арлен и скръсти ръце на гърдите си.
— Ти ядеш алагайско месо — каза Джардир. — Наистина ли смяташ, че ще се опазиш от покварата му?
Арлен се засмя.
— Какъв проклет лицемер си ти! Целият ти живот, възходът ти към властта, завоевателният ти поход, всичко това е диктувано от алагай хора, а си седнал да ми говориш за поквара? Следвайки изкривената ти логика, как е възможно гласът на Еверам да се чува от демонски кости?
Джардир сви устни.
— Често сам съм се чудил, но силата им не може да бъде отречена.