Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Но по-лоша от това унижение беше дневната звезда. Прозорците на клетката бяха закрити с плътни завеси, привързани здраво една към друга. Тъмнината беше толкова пълна, че живеещите на повърхността щяха да се чувстват напълно слепи, но за демонския княз дори най-леката светлинка, процеждаща се пред тъканите, изцеждаше силата му и изгаряше кожата му. Единственото, което оставаше на демона, бе да стисне здраво очите си без клепачи и да се свие на пода в очакване на тъмнината.
Най-после звездата залезе и с няколко бързи движения демонът се изправи, въпреки неравно омотаната около тялото му верига, която ограничаваше движенията му. Съпругът бавно извлече малко сила и изцели плътта под вкоравяващата се броня от изгоряла и мъртва кожа.
След това извлече още малко, за да може да се захрани. Похитителите му разумно избягваха да се приближават, за да го хранят.
Накрая се извъртя и притисна тялото си към един определен катинар, съсредоточи върху него последните остатъци от енергия и започна бавно да разяжда метала. Ако влееше твърде много, веригата щеше да изсмуче цялата му сила, но една съвсем слаба нишка щеше да я разяде като вода, капеща върху камък.
Вече половин цикъл демонът изучаваше веригата си и я познаваше отлично. Ако разбиеше трите катинара на оковите си, щеше да си възвърне голяма част от подвижността. Ако разкъсаше още две връзки, щеше да се измъкне от веригата.
Освободеше ли се, щеше да се наложи да обезвреди мозайката, за да успее да се дематериализира и да се измъкне от затвора. Тази работа можеше да се свърши по-бързо, но моделът му подсказваше, че няма да успее да стигне далеч, преди някой от похитителите му да е забелязал опитите му. Дори най-слабият от тях би могъл да дръпне завесата с едно движение на ръката и изгревът щеше да го довърши.
Съпругът можеше да си позволи да прояви търпение. Щяха да минат много цикли, преди да е готов да разбие веригата си, и много неща щяха да се променят за това време. Човешките мозъци го искаха жив, а това му осигуряваше добра възможност да проучи и да изпробва слабостите им.
Сладката ирония се криеше в това, че точно тези окови, които те използваха, за да поддържат телесната му форма, пречеха на Съпруга да моделира гърлото и устата си така, че да имитира грубите грухтящи звуци, които минаваха за говор сред съществата на повърхността. Той разбираше въпросите им, но не им отговаряше.
Това дразнеше мозъците и задълбочаваше разрива помежду им. Може и да бяха обединители, но също като всички хора, те бяха глупави. Емоционални. Малко по-разумни от мимиците.
И най-вече бяха смъртни. В един момент бдителността им щеше да отслабне и той щеше да бъде свободен.
Глава 15
Защитените деца
333 г. СЗ, Зима
— Ядрото да ме вземе, ако ти позволя да сложиш мазните си пустинни ръце върху малкото ми момиче!
Лийша вдигна глава, заровила ръцете си във вътрешностите на мъжа, и видя едър лактънец и сина му, които се бяха надвесили със стиснати юмруци над дребничката Аманвах. Ученичките, които ѝ асистираха, се бяха свили от страх. Джизел също беше спряла работата си за миг, но не можеше да се откъсне от нея и да се намеси.
Аманвах не се смути.
— Ако не го направя, тя ще умре.
— Да, и кой ще е виновен за това? — извика момчето. — Вие, пустини плъхове, убихте мама и ни прогонихте в нощта.
— Не ме обвинявай за това, че си страхлив и не си успял да защитиш сестра си — отвърна Аманвах. — Дръпни се настрани.
— Ядрото да ме вземе, ако го направя — каза мъжът, като я хвана за ръката.
Сиквах пристъпи напред, но синът му отстъпи встрани, за да ѝ препречи пътя.
Аманвах погледна надолу така, сякаш бе размазал фъшкии по бялата ѝ роба, която все още беше идеално чиста въпреки часовете, прекарани в хирургията заедно с Лийша. След това ръката ѝ се изстреля нагоре, уви се около гигантския бицепс на мъжа и се заби в подмишничната ямка. Тя отстъпи назад, като се обърна леко настрани, и усука ръката му зад гърба. Повдигна я леко нагоре и мъжът изрева от болка.
Аманвах го изтласка встрани от операционната маса и го поведе към сина му. Един добре премерен ритник накара момчето да залитне към вратата, а красиянката избута крещящия мъж след него.
Когато вратата се отвори, тя пусна ръката на лактънеца и с шут в слънчевия сплит изхвърли и двамата навън, като единият се стовари върху другия. Десетките жени, които се занимаваха с ранените, ги гледаха стреснато.