Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че не — рече Арлен. — Можеш да видиш проклетата магия. — Той посочи към Копието. — Копието на Каджи има демонска сърцевина. Както и Короната. Магията не е зло, а ядроните не са войници в някаква вечна война — продължи Арлен. — Те са просто животни, като нас. Животни, които милиони години са живели в сърцевината на Ала, окъпани в силата на Ядрото. Развили са се така, че да поглъщат и задържат част от тази сила, а ние сме се научили да я обръщаме срещу тях. Това е всичко.
Той протегна защитения си юмрук.
— Татуировките ми дават сила, но не повече от твоите белези. Истинската сила идва от яденето на месо. Затова мога да се разтварям във въздуха и да рисувам защити във въздуха. Да правя неща, за които ти се нуждаеш от Короната и Копието или изобщо не можеш да правиш. Сега си имам моя собствена демонска сърцевина.
— Ако те са просто животни, както казваш — рече Джардир, — рискуваш сам да се превърнеш в едно от тях, ако продължиш по този път.
— Знам го — отвърна Арлен. — От години не съм ял демони, но силата като че ли е останала завинаги с мен.
— Но си позволил и на своята дживах да рискува — рече Джардир.
Арлен отново се засмя, но този път в смеха му нямаше снизхождение. Веселието му бе искрено.
— Да ѝ позволя? Ти виждал ли си Рена Бейлс? При нея няма позволяване.
— Ядронски си прав — рече Рена, хващайки го за ръката.
Арлен я погледна с любов в очите, но продължи да говори на Джардир.
— Молих я да не го прави, но тя знае какво е заложено тук и се опитва да навакса. Мисли си, че ако не го направи, аз ще се разтворя и ще сляза в Ядрото да се бия с алагаите без нея.
— Не го карай да звучи като някаква налудничава мисъл — обади се Рена. — Сам ми каза, че те призовава. Аз също го чувам сега, когато се плъзгам по пътеките. Но това е битка, която не можем да спечелим сами.
Тя очакваше Джардир да се ужаси от мисълта, че Ядрото ги зове, но той само кимна.
— Зовът на Ний е силен, но вие трябва да устоите. Цяла Ала разчита на нас. Вярвайте в Еверам и Той ще ви запази силни.
Арлен поклати глава.
— Никога не ме е бивало да вярвам в нещо друго, освен в себе си и в онова, което е мое.
Джардир протегна ръка и внимателно докосна гърдите му.
— Еверам е в теб, приятелю мой. Няма значение дали ние сме го създали, или той е създал нас. Той е светлината в теб, когато навсякъде е мрак. Той е Гласът, който ти нашепва как да различиш правилното от грешното. Той е Силата, която си извлякъл при пустинните си изпитания. Той е Надеждата, която носиш в себе си, докато изпълняваш този налудничав план. — Красиянецът се усмихна. — Той е Упоритостта в теб, отказваща да приеме истината, която ти нося.
Арлен се усмихна.
— Поне за това последното ти вярвам.
— Сега, като изяснихме всичко, може би пленникът вече не ни трябва — рече Рена. — За всички нас има пряк път надолу.
Арлен поклати глава.
— Не мога да позволя на никого, дори на самия себе си, да се разтвори в близост до Ядрото. Това е все едно да излея ведро в реката и да очаквам водата му да не потече по нея.
Джардир скръсти ръце.
— Лицемер или не, аз и моите воини няма да оскверним телата си с алагайско месо.
Шанвах и Шанджат закимаха ентусиазирано и Рена видя облекчението в очите им.
— Значи, поемаме по трудния път — съгласи се Арлен. — Но затова трябва да намерим начин да накараме проклетия демон да заговори.
Глава 14
Пленникът
333 г. СЗ, Есен
Съпругът се сви в центъра на защитения кръг, разкривайки колкото се може по-малко плът пред проклетата дневна звезда. Похитителите му се бяха постарали. Веригата и катинарите бяха изработени от истински метал, а защитите им бяха силни. Те прогаряха кожата му, принуждавайки го да поддържа телесната си форма.
Клетката му беше кръгла и лишена от всякакво обзавеждане. Подът бе нашарен с цветни камъни, вградени в мозайка от защити, която щеше да го държи в капан дори да успееше да се измъкне от веригата. Защитите точеха енергията му с такава сила, че Съпругът трябваше да я зарови дълбоко в себе си, за да не бъде изцедена до капка.
Изгубената енергия нямаше как да бъде възстановена, защото клетката на демонския княз се намираше високо над повърхността и нямаше никакви пролуки за извличане. Съпругът захранваше собствения си затвор и беше твърдо решен да му дава колкото се може по-малко енергия. Той предпазливо посегна към запасите си.
Отвън стените също бяха защитени. Защитите криеха затвора му от любопитни очи, човешки и на търтеите, които несъмнено бродеха по повърхността, търсейки негови следи. Съпругът се беше опитал да ги достигне, но забраните бяха твърде силни. За пръв път умът му бе отрязан както от първичните импулси на неговите търтеи, така и от красивата сложност на мислите на братята му. Тишината беше влудяваща.