Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Лийша се обърна към Рони.
— Върви и намери възможно най-едрите дървари. Сложи ги на пост от двете страни на вратата и им кажи, че ще им откъсна проклетите глави, ако вътре влезе някой друг, освен пациентите и билкарките.
— Някой трябва да внася ранените — каза Рони. — Повечето дървари вече са излезли в нощта.
— Като приключа тук, ще намеря няколко помощници — отвърна Лийша. — Отивай.
Рони кимна и изчезна. Аманвах вече работеше върху момичето, което беше изпохапано от полски демони. Това не бяха първите лактънци, които губеха контрол при вида на робата и тъмната кожа на Аманвах, но хората трябваше да го преглътнат — заедно с няколко зъба, ако беше необходимо.
Ръцете не достигаха, макар в Хралупата да се намираха почти всички билкарки. Учениците можеха да наместват кости и да зашиват рани, но малцина знаеха как да правят разрези на пациентите си, а още по-малко как да изцелят онова, което откриваха вътре. Аманвах беше най-добрият полеви хирург, когото Лийша беше виждала някога. Не можеше да си позволи да я отпрати.
Настъпи временно затишие, докато чакаха следващата вълна. Лийша довърши работата си и остави Кейди на ученичките, за да зашият раната. Разкърши гърба си, докато излизаше от хирургията. Допълнителната тежест, която носеше, изобщо не облекчаваше дългите часове, които прекарваше наведена над операционната маса.
В голямата стая на лазарета цареше хаос. Бежанците бяха започнали да пристигат преди повече от седмица, но потокът от ранени не секваше, докато патрулите от дървари и Дървени войници продължаваха да прибират групичките хора от пътя и да ги насочват към Хралупата. Някои от тях бяха прекарали по няколко дни на пътя и бяха напълно изтощени; други бяха ранени по време на нападението или от демони по пътя.
След вълната от бежанци от Райзън и загубите по Новолуние, хралупарите бяха свикнали да въвеждат ред в хаоса.
Встрани двамата лактънци седяха върху багажа си, опрели ръце върху коленете си, и се взираха в пода. Тя отчаяно се нуждаеше от почивка, но това ѝ напомни, че други се чувстват много по-зле.
Лийша разбираше гнева на бежанците към Аманвах. Самата тя го бе изпитвала. Нападението им над Пристан беше твърде добре изпълнено, за да е продукт на внезапно вдъхновение. Ахман го беше планирал през цялото време, дори докато я беше съблазнявал.
Онази част от нея, която се чувстваше ядосана и наранена, се надяваше, че Арлен наистина го е убил.
Тя отиде при мъжете. Бащата дори не вдигна глава да я погледне, докато тя не се озова точно пред тях. Синът продължи да се взира в пода.
— Дъщеря ти ще се оправи — рече Лийша. — Всички ще се оправите.
— Благодаря ти, билкарке — отвърна бащата, — но не мисля, че изобщо нещо ще се оправи. Ние изгубихме… всичко. Ако Кейди умре, не знам какво ще…
Разтърси го ридание.
Лийша постави ръка на рамото му.
— Знам как се чувстваш, аз също съм го преживяла. Повече от веднъж. Както и всички останали хралупари.
— С времето преминава. — Стела Ханджийката се появи, бутайки количката с вода. Тя им раздаде по една чаша и измъкна едно грубо одеяло. — Времето застудява. В лагера има топлинни защити, но те работят само през нощта. Дадоха ли ви номер на парцела?
— Ами… — рече мъжът. — Момчето отпред каза нещо…
— Седем — обади се синът му, без да отмества очи от пода. — В седми парцел сме.
Стела кимна.
— Полето на Полък. Как се казвате?
— Марсин Пийт. — Мъжът кимна към сина си. — Джак.
Стела записа нещо в тефтера си.
— Кога сте яли за последен път?
Мъжът я погледна безизразно, след което поклати глава.
— Джобовете ми са празни.
Стела се усмихна.
— Ще кажа на Калън да донесе хляб, докато чакате новини.
— Създателят да те благослови, момиче — каза мъжът.
— Виждаш ли? — рече Лийша. — Нещата вече се оправят.
— Да — отвърна момчето. — Мама я няма, къщата ни е на пепел, а Кейди ще умре от демонска треска. Но ние имаме одеяло, значи, всичко е страхотно!
— Ей, прояви малко благодарност! — сопна му се Марсин и го плесна през врата.
— Ще има и друго, освен одеялото и хляба — каза Лийша. — Здрави мъже като вас веднага може да започнат работа, да режат дървета и да строят домове в някоя от новите великозащити.
— Платена работа — отбеляза Стела. — В началото ще са кредити за храна, но след това ще получавате по пет клата дневно на човек.
Лийша се намръщи, но новите пари бяха точно онова, от което се нуждаеха хората, и се разпространяваше сред бежанците по-бързо, отколкото можеха да ги печатат.
Марсин поклати глава.
— Нощес, когато демоните преминаха през защитите ни, реших, че това е краят. Но трябва да вярвам… Избавителят нямаше да ни спаси без причина.