Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Ти също, господарке — отбеляза Уонда. — Не си мисли, че като ме няма, не те наглеждам. Момичетата ми казаха, че откакто всичко това започна, не си дремвала за повече от няколко минути. Магията влияе и на теб.
Което си беше чистата истина.
— Така е. — Лийша съвсем леко втвърди тона си. — През последната седмица използвах повече хора магия, отколкото през предишните няколко месеца. Не ми влияе толкова силно, колкото на теб, след като изрисувах кожата ти, но въпреки това имам някаква представа през какво преминаваш. Чувствам се…
— Сякаш можеш да слезеш право в Ядрото и да сриташ задника на Майката на демоните.
Лийша се засмя.
— Не бих се изразила толкова цветисто, но да. Магията преминава през теб и отмива умората.
Уонда кимна.
— На зазоряване се чувстваш така, сякаш си спал цяла нощ и си изпил цяла кана кафе. Даже по-добре. Като изопнат лък, готов да стреля.
— Ти през цялото време ли държиш лъка си опънат? — попита Лийша.
— Разбира се, че не. — Уонда спря с упражненията и погледна към Лийша. — Това ще съсипе добрия лък.
— Не е нормално да караш дълго време без сън — рече Лийша. — Може и да не сме изморени, но аз чувствам, че губя нещо. Без сънищата, в които да се скрия…
— … целият свят започва да се чувства като едно цяло — довърши вместо нея Уонда. — Да.
— Отивам да ти сваря отвара от небесниче и тъпчиплевел — каза Лийша. — Ще те отнесе поне за осем часа.
— Ами ти? — попита Уонда.
— Ще спя довечера, след като ги изведеш — обеща Лийша. — Честна дума.
Уонда изсумтя и се върна към упражненията си. Лийша се зачуди как ли се отразява магията на Арлен или дори на Рена. Дали през последните месеци изобщо бяха спали нормално? Кога бяха сънували за последен път?
Боеше се от отговора. „Вероятно и двамата са луди като кукувици.“
Уонда довърши упражненията си и двете влязоха вътре. Уонда свали дървената си броня от закачалката и приготви инструментите си за полиране. Бронята беше подарък от майката на Тамос, херцогиня Арейн, и Уонда я ценеше почти толкова, колкото лъка и стрелите, които ѝ беше дал Арлен. Всяка сутрин лъскаше оръжията и бронята с такава любов, както майка къпе детето си.
Лийша се възползва от възможността да кипне вода в канчето и да го отнесе в банята. Изгриза за нула време един сухар, съблече се и набързо се изми, преди да се преоблече в чисти дрехи.
Пое си дълбоко дъх. Скоро щеше да стане по-лесно. Потокът от бежанци продължаваше, но ръката на Хралупата се протягаше все по-надалеч и вече срещаха хора, водещи живи животни и натоварени с храна. Няколко града провеждаха организирани евакуации под защитата на дърварите.
Хралупата щеше да поеме и тях, но това ставаше много по-лесно, когато хората идваха като заселници, понесли храна и имущество, а не като първата вълна изтощени бежанци, които носеха само ранените си.
Тази вечер можеше да си позволи да поспи. Може би. Но младите доброволци вече се събираха в двора ѝ, учениците ѝ проверяваха силата и рефлексите им и ги разпределяха на групи. Когато Лийша и Уонда се появиха на вратата, бърборенето на младите хралупари утихна до възбуден шепот.
Всички доброволци бяха под и малко над двайсетте, хралупари, които бяха поискали да се присъединят към дърварите, но бяха отхвърлени по една или друга причина. Един имаше проблеми с дишането. Друг имаше нужда от лещи, за да вижда. Някои просто не бяха или достатъчно едри, или достатъчно силни, за да издържат напрежението.
„Разрастваща се класа от кхафити, ако не действаме внимателно“, помисли си Лийша.
— Те ме зяпат — рече Уонда.
— Аха — съгласи се Лийша. — Поне веднъж да почувстваш какво е. За тези деца ти все едно си Защитеният.
— Не се шегувай с Избавителя — каза Уонда.
— Ние всички сме Избавители — отвърна Лийша. — Това са негови думи. Твоята работа е да вдъхновиш тези деца така, както той вдъхнови теб. Светът се нуждае от всички Избавители, които може да получи.
— Тогава защо да не защитим дърварите и шарумите? — попита Уонда. — Защо само отхвърлените?
— Все още само изпробваме — отвърна Лийша. — Трябва ни малка група, която да можем да контролираме, за да проверим как работи процесът, преди да го приложим върху мъже с размерите на дърво.