Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Лека нощ! — изричат в дует те от двата края на дивана, където са седнали в упорит опит да докажат, че между тях няма нищо.
Което на свой ред още веднъж доказва, че между тях има нещо.
Отивам в стаята си, запалвам няколко лампи и включвам малките лампички. Това неизменно ми помага да се почувствам по-добре. Не знам защо, но в мекото им проблясване и намигване има нещо, което задължително повдига духа ми.
Само че тази вечер нищо не става. Те нямат никакъв ефект върху мен. Паля ароматната си свещ, пускам си някаква весела музика, но всичко се оказва напразно. Няма ефект даже моята престъпно скъпа свещ на „Диптик“, която паля само при специални случаи, както и саундтракът на „Мама миа“, която мама ми подари. Нито едно от тези неща не помага за подобряване на мрачното ми настроение.
Предавам се и се примирявам с отвратителното си състояние. Намествам се на леглото заедно с виното, чипса и лаптопа. Може пък Адам да е отговорил на съобщението ми във фейсбук. Може пък да е имал време да обмисли нещата… Надеждата проблясва като пламъка на моята свещ и за миг пулсът ми се ускорява. Може би, просто може би…
Отпивам голяма глътка от виното си за кураж и започвам с проверката на имейлите си. Имам три. Единият от тях е от мама, която ме пита дали съм говорила скоро с Кейт, защото напоследък не можела да се свърже с нея. Допълва, че там „умират от горещина — всички ходят по тениски“. Откакто се преместих в Ню Йорк, между мама и мен се води ожесточена битка. Не знам защо, но по някаква нейна си причина тя е твърдо решена да ми докаже, че в Манчестър е по-топло, отколкото в Манхатън. „Няма да повярваш какво слънце пече тук, откакто ни напусна!“
„Да, наистина няма да повярвам, мамо“ — отговарям й наум, затварям нейния имейл и се прехвърлям на следващия. Той е покана за годеж от една приятелка в Лондон. „Страхотно! Поздравления! — напечатвам с два пръста, докато продължавам да къркам вино. — Мога само да съжалявам, че не ми е възможно да присъствам!“ А наум добавям: „Защото съм в Ню Йорк, където се превръщам в алкохолик.“
Последният имейл е от ибей, които ми напомнят, че онлайн наддаването за моя свободен билет за театър ще приключи утре и че вече имам няколко предложения. Това донякъде ме ободрява. Е, и това е нещо.
И толкова. Никакво съобщение от Адам. Вторачвам се в празната си пощенска кутия и мисълта ми препуска. А после влизам във фейсбук. Човек никога не знае — може да е имало някаква засечка и отговорът му да не ми е бил препратен. Една моя приятелка имаше веднъж такъв проблем. Е, не точно приятелка — приятелка на приятелка, а може и да е било някаква статия в списание, която някога съм чела. Няма значение. Важното е, че се е случвало.
„Но не и на мен“ — констатирам мрачно, докато оглеждам страницата си. Никакви нови съобщения. Нищо, с изключение на най-новото от статуса на Натаниел Кенеди:
Оглежда недвижими имоти.
Този път дори не си правя труда да го трия от списъка на приятелите си. Има ли някакъв смисъл? Поглеждам за последен път изречението, въздъхвам примирено и изключвам лаптопа си. Това вече няма никакво значение.
Мисълта ми се връща към обяда ми и коментара на Кейт, че й се искало те двамата с Джеф също да бъдат обвързани по този начин. Което пък ми напомня за Джеф и аз отпивам поредната глътка вино, като се опитвам да се отърся от грозните предчувствия, които заплашват да се стоварят върху мен като камък. Налагам си да си кажа, че с Джеф всичко ще бъде наред. Нали Кейт каза, че това бил най-хубавият рак, който можеш да имаш? Ами да! Тя трябва да знае! Все пак има диплома по медицина! А и сестра ми знае всичко и никога не греши. Защо сега да е изключение?
В неделя сутринта се събуждам с един-единствен въпрос: защо, господи, защо изобщо трябваше да пия онази четвърта чаша вино? Но наред с пулсиращата болка в главата идва и нова решителност. Това е! Повече никакво давене на мъката! Ще забравя завинаги за мъжете и връзките с тях. Ще престана да си губя времето с такива глупости като любов и терзания. Вместо това ще се фокусирам върху наистина важното. Като семейство и приятели, здраве, събиране на пари за благотворителни акции…
И върху една адски силна, голяма чаша кафе.
Насочвам се боса и с мътен поглед към кухнята и заварвам Робин да прави билков чай. Робин е царица на билковите чайове. И като казвам това, нямам предвид обикновените чайчета от лайка или мента, дето ги продават в готови торбички. За нея приготвянето на билков чай е цяла наука — в малкото си чайниче тя вари определен брой лъжички сухи билки с екзотични имена, после ги запарва, прецежда и прокарва през всевъзможни филтри и парчета марля. И всичко това — само за да произведе най-отвратителната течност, която човечеството познава и която само тя си пие.