Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Аз закрачих из стаята.
— Но Мордред! — мрачно се оплаках аз. — Значи трябва да му се върне властта, така ли?
— Това е цената, която трябва да платим за войската на Гуент — повтори Гуинивиър, — а ако и Арганте се омъжи за Мордред, тогава той трябва да си възвърне правата иначе Енгас никога не би дал съгласието си за този брак. Или най-малкото на Мордред трябва да се предаде част от властта, и тя трябва да я сподели с него.
— И всичко постигнато от Артур ще бъде разрушено! — пророкувах аз.
— Артур освободи Думнония от саксите и не иска да бъде крал. И ти го знаеш и аз го знам. Това не е мое желание, Дерфел. Аз винаги съм искала Артур да стане Велик крал и Гуидър да го наследи, но той не иска и не би се борил за това. Той иска тишина, каза ми го. И ако той не иска да управлява Думнония, тогава трябва да я управлява Мордред. Това е предопределено не само от настояването на Гуент, но и от клетвата на Артур пред Утър.
— Значи той просто ще изостави Думнония да тъне в несправедливост и тирания! — възмутих се аз.
— Няма — отговори ми Гуинивиър, — защото Мордред няма да получи цялата власт.
Аз се втренчих в нея и по гласа й се досетих, че нещо не съм доразбрал.
— Продължавайте — внимателно я подканих аз.
— Сеграмор ще остане. Саксите са разбити, но граница ще има, никой няма да я пази по-добре от Сеграмор. А останалата част от войската на Думнония ще се закълне във вярност на друг човек. Мордред може да управлява, защото е крал, но няма да командва копиеносците, а човек без копиеносци е човек без реална власт. Ти и Сеграмор ще имате реална власт.
— Не!
Гуинивиър се усмихна.
— Артур знаеше, че така ще кажеш, затова му обещах да те убедя.
— Лейди — започнах да протестирам аз, но тя вдигна ръка и ме накара да замълча.
— Ти ще управляваш Думнония, Дерфел. Мордред ще бъде крал, но войската ще бъде в твои ръце, а властта е на този, който държи копията. Трябва да го направиш заради Артур, защото само ако ти се съгласиш, той ще може да напусне Думнония с чиста съвест. Така че дай му мир на душата, направи го заради него, а може би — тя се поколеба, — и заради мен. Моля те!
Мерлин беше прав. Когато една иска нещо, тя го постига.
И така аз трябваше да управлявам Думнония.
Талиезин направи песен за Минид Бадън. Той нарочно я направи в стария стил с прост ритъм, преливащ от драматизъм, героизъм и надуто многословие. Беше много дълга песен, защото бе важно всеки воин, сражавал се добре в битката да бъде почетен поне с половин ред славословие, а за водачите ни имаше цели стихове. След битката Талиезин бе приет в дома на Гуинивиър и той благоразумно й отдаде заслуженото като чудесно описа летящите каруци, пълни с пламнали клони, но не спомена и дума за сакския магьосник, който тя уби с лъка си. Талиезин използва червената й коса като символ на подгизналите от кръв ечемичени ниви на бойното поле и макар че изобщо не забелязах на бойното поле да расте ечемик, идеята му беше много хубава. Той превърна смъртта на своя предишен покровител Кунеглас в бавна елегия, в която името на мъртвия крал се повтаряше като тътен от барабани, а появата на Гауейн под перото на Талиезин се превърна в смразяващ разказ за духовете на нашите убити копиеносци, дошли от моста на мечовете да щурмуват фланга на враговете. Той възвеличи Тюдрик, беше добър към мен и отдаде почит на Сеграмор, но неговата песен бе преди всичко възхвала на Артур. В песента на Талиезин именно Артур потопява долината във вража кръв и именно той поваля вражи крал, и той заставя цялата Лоегир да трепери от страх.
Християните мразеха песента на Талиезин. Те създадоха свои собствени песни, в които Тюдрик разгромяваше саксите. Християнските песни твърдяха, че Всемогъщия Господ Бог чул молитвите на Тюдрик и довел небесните ангели на бойното поле и там с огнени мечове те се сражавали с презрените сакси. В техните песни изобщо не се споменаваше за Артур, всъщност според тях езичниците не бяха допринесли с нищо за победата а и до днес има хора, които твърдят, че Артур дори не е бил при Минид Бадън. Една християнска песен приписва на Мюриг смъртта на Аел, а Мюриг изобщо не беше при Минид Бадън, а си стоеше вкъщи, в Гуент. След битката Мюриг отново зае престола, а Тюдрик се върна в своя манастир, където бе обявен за светец от гуентските епископи.
Артур бе твърде зает през онова лято, за да се занимава с песни и светци. В седмиците след битката ние отвоювахме огромна част от Лоегир, макар да не можахме да я превземем цялата, защото в Британия останаха множество сакси. Колкото по на изток отивахме, толкова по-силна съпротива ни оказваха, но до есента врагът бе изтласкан в границите на една територия, заемаща само половината от страната, управлявана преди от тях. Тази година Сердик дори бе принуден да ни плати данък, и обеща да плаща така през следващите десет години, но така и не изпълни обещанието си. Вместо това, приветстваше всяка лодка, пристигнала отвъд морето и бавно възстановяваше разбитата си войска.