Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Още едно гюле премина през отбраната на Сестрите — този път защото вражеската артилерия беше прекалено интензивна за възможностите им. То удари кейовете точно там, където имаше много хора — предимно ткиуратци. Експлозията разкъса телата им, разпилявайки окървавените им крайници по каменните плочи на пристана, а част от тези, които останаха живи, бяха ослепени от осколките и забиваха безутешно пръсти в празните си очни ями, надавайки кошмарни вопли, които се извисяваха над грохота на битката.
Ужасена, Кайку стисна очи за момент, ала нямаше никакво време да се поддава на потрес или съчувствие, ето защо се затича по кея към мястото, където чакаше вече готовата за отплаване гемия. Хората сновяха напред-назад, оказвайки помощ на ранените от пламтящия кораб. Тъмнокосата Сестра почувства миризмата на горяща плът, примесена със зловонните изпарения, излъчвани от фейа-корите, и я използва като гориво за бясната й омраза. Пробивайки си път из тълпата, Кайку профуча по подвижното мостче и се качи на борда на плавателния съд.
На палубата нямаше почти никакво място. Моряците крещяха на ткиуратците да слязат в трюма, ала малцина от тях се подчиниха. Те не бяха мореплаватели и никак не се блазнеха от идеята да се озоват плътно затворени в някакъв дървен ковчег, който и бездруго можеше да потъне всеки момент. Тя потърси с поглед Тсата, но нямаше никакви изгледи да го открие сред стълпотворението от татуирани хора.
Другите кораби вече бяха освободени от въжетата, привързващи ги към пристана, и се пълнеха с народ. Кайку се надяваше, че ще отплават колкото се може по-скоро — моряците прекрасно знаеха, че не могат да си позволят да чакат повече. Тътенът на оръдията процепваше въздуха и вражеските кораби идваха все по-близо.
Изведнъж войниците от Лаляра откриха огън по кейовете, защото първите Различни зверове вече се появиха там. Моряците на борда на гемията, където се намираше тъмнокосата Сестра, започнаха да си крещят нервни заповеди един на друг, докато вдигаха платната, а ткиуратците насочиха пушките си към хищниците.
Начело на атаката се носеха масивните гауреги, които пометоха защитниците от северната страна на кея, сякаш бяха парцаливи кукли. Зад тях бяха острилиите — те гукаха нежно, докато поваляха мъжете и разкъсваха телата им, — а скренделите се плъзгаха насам-натам, задушавайки бранителите в зловещите си прегръдки. Те премазаха с лекота съпротивата на защитниците; дори и след четири години сарамирските войници продължаваха да имат огромни трудности с враг, чиято самоубийствена ярост го караше да връхлита без никакъв страх за живота си в битката. В следващия момент ткиуратците по корабите откриха огън и Различните хищници попаднаха под ожесточената градушка на свистящите куршуми, но разстоянието не беше малко и част от тях оцеляха, поваляйки защитниците. Внезапно фасадата на един от складовете, разположени на самия кей, бе взривена от снарядите на чаросплетниците и смъртоносният дъжд от отломки порази както хора, така и чудовища. Мечовете разсичаха Различна плът, пушките гърмяха и бойците се сражаваха сърцато и самоотвержено. Въпреки че осъзнаваха обречеността на каузата си, те бяха готови да умрат, за да могат корабите да напуснат пристана. Беше им заповядано да удържат до последно кейовете и те щяха да отдадат живота си, за да сторят това. Сарамирската воинска доблест просто не им позволяваше да постъпят другояче.
Кайку почувства как корабът се разлюлява и бавно поема напред, след като и последните въжета, привързващи го към сушата, бяха прерязани. Тя се запровира през тълпата, а съзнанието й бе раздвоено между комуникацията със Сестрите и прииждащите снаряди. Тя изпрати своята кана да потърси Тсата, като проследи връзката помежду им — емоционалните връзки съществуваха осезаемо в света на чаросплетието.
Корабът им вече се отдалечаваше от пристана, когато го откри — Тсата насипваше барут в пушката си от кожена кесия. Друга гемия вдясно от тях вече набираше скорост и се носеше към врага. Татуираният мъж изобщо не забеляза Кайку — цялото му внимание бе насочено към прииждащите на кейовете Различни, които поразяваше с изстрелите си.