Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Ткиуратците на борда бяха онемели. Вятърът опъваше платната и краищата им плющяха, а такелажът проскърцваше. И дума не можеше да става да се върнат назад и да помогнат на другарите си. Демонът можеше все още да е там, а едва ли щяха да успеят да му се изплъзнат за втори път. Кайку усещаше скръбта им като осезаем покров, забулил гемията им.
Тишината обаче не продължи дълго, защото оръдията пред тях отново затрещяха и гюлетата започнаха да валят около кораба, вдигайки фонтани от пръски.
— Пригответе оръдията! — изрева капитанът.
(( Открийте чаросплетниците )) нареди Сестрата, която стоеше до капитана. (( Ослепете корабите им ))
Кайку виждаше нестройната редица от вещерски плавателни съдове, която преграждаше пътя им — златистите им силуети проблясваха в чаросплетието. Някои от корабите на Сестрите бяха успели да се промъкнат през блокадата, други точно в момента се опитваха да минат през нея, а един пламтеше като факла. Най-близкият вражески съд се поклащаше лениво пред тях, разлюляван от залповете, с които ги обсипваше. Ако запазеха досегашния си курс, щяха да минат вляво от него. На Кайку й направи впечатление, че повечето снаряди, които изпращаше към тях, падаха във водата на доста голямо разстояние от гемията им. Това означаваше само едно.
На борда му нямаше вещер.
(( Вече са се погрижили за този )) уведоми Кайку посестримите си. (( Кажете на капитана ))
Тя прехвана гюлето, което летеше към тях, и го запрати в морето, преди да насочи вниманието си към вражеския кораб. Мъжете на борда му по всяка вероятност знаеха за приближаването им — скърцането на тежката гемия и виковете на капитана огласяха присъствието им, — но мъглата скриваше всичко.
Кайку затаи дъх. Противниковият съд беше толкова близо до тях, че тя просто не можеше да повярва, че не ги забелязват. Тъмнокосата Сестра усещаше тревогата на тези от екипажа, които се взираха напрегнато в сумрака, за да зърнат врага си, докато другите зареждаха топовете, подготвяйки ги за следващия залп.
В следващия момент внезапен порив на вятъра разсея мъглата и Кайку забеляза как тревогата на противниковите моряци се заменя от ужас при вида на внушителния кораб, изникнал в непосредствена близост до тях.
— Десни топове! — извика капитанът. — Огън!
Оръдията изригнаха с оглушителен рев и левият борд на неприятелския кораб бе направен на сито. Картечът проряза дълбоки белези в корпуса му, а огнените езици на снарядите лизнаха палубата и платната и превърнаха членовете на екипажа в живи факли. С един-единствен залп от упор врагът бе смъртно ранен, а евентуалните му опити за отплата бяха удавени в напразните усилия да спаси кораба си.
Гемията на Кайку продължи напред, оставяйки вещерския кораб на милостта на морето, което съвсем скоро щеше да го придърпа в сините си обятия.
— В безопасност ли сме вече? — попита Тсата.
— Не още — отвърна тъмнокосата Сестра. — Още два кораба се придвижват да ни пресрещнат. Те имат чаросплетници на борда, което значи, че могат да ни видят. — Тя направи кратка пауза. — Първият от тях променя курса си към един от нашите — рече Кайку и отново замлъкна, заслушана в докладите на Сестрите. В мъглата отекваха далечни взривове. — Значи остава само един. Справим ли се с него, пътят ни е чист и излизаме в открито море.
— Не можем ли да му се изплъзнем?
— Мисля, че не — отвърна Сестрата. — Натоварени сме доста по-тежко от него. Кажи на хората си; ще ни трябват колкото се може повече пушки.
Тсата се обърна към ткиуратците, които стояха най-близо до него, и започна да им говори бързо на окхамбски. Веднага щом приключи, те направиха същото със своите съседи.
— Сега ме остави за малко — рече Сестрата, усещайки приближаването на чаросплетниците. — Трябва да се съсредоточа.
Тя изостави сетивата си почти напълно и се гмурна в света на златистите нишки. Там се събра с другите две Сестри, които се намираха на борда заедно с нея, и трите започнаха да укрепяват позициите си и да изграждат капани, бариери и лабиринти. Между действията им цареше пълен синхрон. Кайку изведнъж си даде сметка колко много ще й липсва Аления орден, когато го изостави завинаги.
Сетне чаросплетниците ги връхлетяха и битката започна.
Докато невидимата схватка се развиваше в недосегаема за сетивата им плоскост, мъжете и жените на борда на гемията се взираха напрегнато в мъглата. Едната от Сестрите не бе взела участие в битката, защото служеше като далекоглед на капитана и го осведомяваше за местонахождението на неприятеля. Вече се чуваше проскърцването на вражеския кораб и шумоленето на платната му. Капитанът стоеше намръщен на мостика. Той знаеше, че за да могат да извършат дългото пътешествие, което ги очакваше, не можеха да си позволят да получат сериозни повреди. Нямаше да акостират никъде, докато не стигнеха до крайната си цел. Трябваше да спечелят тази схватка отведнъж.