Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Един от корабите не беше достатъчно бърз, за да избегне вълната от нокти и зъби, и хищниците успяха да се качат на борда му чрез подвижния мост; в следващия момент обаче той се отдели от брега и моряците избутаха моста във водата, отрязвайки достъпа на Различните твари. Тези от зверовете, които останаха на палубата, бяха избити, но преди това отнеха живота на три пъти повече души от собствената си численост.
Тъмнокосата Сестра се намръщи, докато се концентрираше над гюлетата от поредния залп на чаросплетниците. Снарядите, запратени към пристана, бяха доста по-малко от преди, защото вещерите бяха насочили оръдията си към корабите, които се опитваха да пробият блокадата. Кайку забеляза, че единият от фейа-корите се бе доближил на опасно разстояние до пристана, събаряйки сградите по пътя си; чудовището сякаш знаеше, че корабите напускаха кейовете, и се опитваше да се добере до тях.
После пристанът остана зад тях и вече бяха в залива. Някои от Различните твари се хвърляха във водата и се устремяваха с плуване към гемиите, а други бяха изблъскани от кейовете от онези, които прииждаха зад тях. Тези от ткиуратците, които не бяха успели да се качат на някоя от гемиите, бяха разкъсани от зверовете на чаросплетниците. Касапницата бе милостиво скрита от погледа им от мъглата, която се сгъстяваше с приближаването на демоните на покварата.
По едно време ожесточената канонада позатихна малко, което даде възможност на Кайку да си отдъхне за миг и тя положи ръка върху голото рамо на Тсата. Той носеше жилетка без ръкави, изплетена от сив коноп и бродирана с традиционни мотиви. Мъжът не се обърна, ала сложи длан върху нейната, докато се взираше в отдалечаващия се, забулен от мъгла пристан. В следващия момент обаче Кайку бе изтръгната от унеса си от предупреждението на една от посестримите й — тя бе забелязала, че приближаващият се фейа-кори бе променил посоката на движението си и вече не пристъпваше към кейовете, а се бе насочил директно към морето. Чу се някакво ужасяващо съскане и клокочене, от което тъмнокосата Сестра заключи, че чудовището е навлязло във водата. Силна вълна разлюля кораба, на който се намираха, след което тъмнокосата Сестра изтръпна, когато зърна черния силует на колоса сред златистите нишки на чаросплетието.
Демонът на покварата щеше да отреже пътя им.
Жалостив вой проехтя из мъглата и Кайку почувства как паниката обхваща моряците и ткиуратците, намиращи се на гемията. Източникът му се намираше нейде съвсем наблизо. Корабът, който бе напуснал пристана преди тях, все още плаваше близо до десния им борд. Мъглата внезапно се разсея и гигантското туловище на чудовището изникна над вълните, обвито в облак от зловонни изпарения, сред които проблясваха мътните му жълтеникави очи. То вдигна уродливите си ръце над главата си и ги стовари с всички сили върху гемията вдясно от тях.
Трясъкът, който последва, бе оглушителен и тъмнокосата Сестра не можа да сдържи вика си, когато зърна как демонът строши корпуса на кораба на две части, сякаш бе детска играчка. Надигна се огромна вълна, която подхвана гемията на Тсата и Кайку и я наклони до такава степен, че единият борд за малко да потъне под водата. Младата жена се вкопчи с две ръце в парапета, изплашена, че ще се преобърнат, а няколко души паднаха в морето. В следващия момент обаче корабът се наклони на другата страна и Кайку бе запратена върху перилата с такава сила, че остана без въздух, защото хората от другия край на палубата се бяха стоварили отгоре й. Тъмнокосата Сестра се взираше невярващо в разкъсания на две корпус на гемията, който потъваше бавно, завличайки със себе си ткиуратците и моряците на борда му, а платната и мачтите му горяха, възпламенени от допира на демона.
Преди да потъне обаче, отвратителното чудовище го вдигна отново във въздуха и удари двете половини една в друга с такава сила, че ги направи на трески.
Кайку веднага отмести поглед, но това не й спести трагедията, защото сетивата й в чаросплетието я държаха в течение на всичко, което се случваше около нея. Предсмъртните писъци на трите Сестри, които се намираха на борда на злополучния плавателен съд, пронизаха цялото й същество.
Гемията, на която беше тя, възвърна равновесието си и бордът под краката й отново зае хоризонтално положение. Тя чуваше как капитанът крещи някакви неразбираеми заповеди на екипажа си, подтиквайки подчинените си към енергични действия. Вятърът ги понесе напред, отдалечавайки ги от брега и освирепелия демон. Всички очакваха, че противният колос ще ги последва, ала вместо това той нададе протяжен стон, след което се обърна и пое бавно към брега. Кайку предположи, че навярно вече ставаше прекалено дълбоко за него — очевидно фейа-корите не обичаха да губят дъното под краката си.