Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Възвърнала самообладанието си, Джини рече:
— Мистър Ейвъри наистина има дъщеря на име Ана, Стоун. Би трябвало да знаеш защо напуснах Форт Смит, ако си се върнал там и ако са ти предали писмото ми.
— Точно това направих, но ти пък не си получила моето писмо. — Той го извади от джоба си и й го подаде. Веднага разбра, че направи грешка и събуди любопитството на Бен, но вече беше късно да го издърпа от ръцете й. — Джейк Купър трябваше да ти го предаде, но така и не успя, защото му възложиха някаква спешна задача. Няма значение, вече си вкъщи, жива и здрава.
Джини бе развълнувана и изумена от факта, че той й бе оставил съобщение. Нямаше търпение да го прочете. Мушна го в джоба на роклята си и каза:
— Ще поговорим по-късно. Имаме да си кажем толкова много неща.
Стоун веднага разбра за какво става дума, но не би могъл да го позволи, все още не. Ейвъри я бе измамил и тя бе потърсила утеха в Стоун в момент, когато бе уязвима и скърбеше за майка си, а не за най-добрата си приятелка, както му бе казал Чарлз.
— Ще имаме достатъчно време да поговорим по-късно.
— Може би довечера, синко — обади се Бен.
Стоун се вцепени от отчаяние, доловил намека в тона и погледа на баща си. Не, Джоана не бива да разбере, че са съгрешили пред Бога и закона, отдавайки се на взаимните си страсти. Ще трябва да убеди баща си никога да не разкрива общата им тайна. Не биваше да се поддава на чувствата си, трябваше да обуздае пламналото си желание. О, Бог да му е на помощ, та той все още обичаше тази жена и мечтаеше да се люби с нея!
— Не, татко, сега не му е времето да обсъждаме такива лични неща. Може би някой друг ден. По-добре да не ровим в миналото.
— Както кажеш, синко — смутено, но с чувство на облекчение отвърна Бен. — Може да си побъбрите двамата, докато кажа на Нан да сложи още една чиния на масата. Радвам се, че си дойде, синко. Сега сме истинско семейство.
След като Бен излезе от стаята, Джини и Стоун впериха поглед един в друг.
— Защо ме излъга? — попита тя. — Може би само, за да ме прелъстиш и сетне да избягаш, защото си мислиш, че си прекалено огорчен и озлобен, за да се обвържеш с мен или с някоя друга жена? Тук ти се радваш на любов, семейство и добър живот. Наговори ми всички онези неща само за да ти се отдам. Не си нито скаут, нито наемен преследвач, ти си човек на закона, таен агент. Ти ме използва и сетне ме захвърли, Стоун. Защо?
Лешниковите й очи се напълниха със сълзи, той не успя да се сдържи, придърпа я в прегръдките си, като тихо й каза колко много съжалява. Разтреперана, тя се сгуши в него. Трябваше да бъде нежен, състрадателен към нея, трябваше да я утеши, без да признава любовта си. Изненадан от самия себе си, Стоун за първи път разбра, че е способен да обича, че има чест и съвест.
— Никога не съм се отнасял така с жена и не съм имал намерение да те обидя. Харесвах Ана Ейвъри, но не исках да бъда измамен, много пъти се опитвах да ти го обясня. — Беше мъчително за него да я лъже, да й причинява страдание, да я докосва без да я целува, да овладее страстното си желание. — Истина е, че съм незаконно роден. Баща ми не ме е признал и фактът, че Бен ме е осиновил, не може да компенсира огорчението ми. Аз не живея тук. Двамата с Бен не се разбирахме и дойдох само, за да изгладим недоразуменията си… Сетне трябва да замина… защото имам друга работа.
Джини сякаш не схващаше напълно смисъла на думите му. Трябваше да го накара да се изрази по-ясно и тогава да реши как да му признае истината.
— Ти не разбираш, Стоун. Вината е моя. Трябваше да ти кажа коя съм. За нас все още има надежда, ние не сме кръвни роднини. Искам да бъда с теб.
Разкъсван от противоречиви чувства, Стоун с усилие се отдръпна от нея. Целият гореше от любов и желание. Трябваше да сложи край на тази история, тук и сега.
— Прости ми, Джоана, но не може да има нищо между нас. Аз наистина те харесвам и за мен беше удоволствие да бъда с теб, но това е всичко. Не бих могъл да те обикна. Взаимните ни хитрини бяха болезнени и ни струваха твърде скъпо. Трябва да забравим това, което се случи между нас, и ти обещавам, че то няма да се повтори. Ако не ти, а някой друг ме бе измамил, сигурно щях да го убия. Нищо не ме разгневява така, както лъжите и преструвките. Ти си красива жена, Джоана, и дяволски привлекателна и аз не можах да устоя на изкушението да те любя. Но не биваше да го правя.
Но нима иска да каже, че никакви други чувства не го вълнуват освен собственото му плътско желание?
Как смее да й говори така хладнокръвно за „лъжи и преструвки“, след като самият той често прибягва до тях? Тя впери мрачен поглед в него.