Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Така че беше време да сложи начало на аутсорсинга**. Вече имаше захват около града, следващата фаза беше да си намери трети страни за договорна работа, така да се каже.
- Ще започнем бавно и ще видим как ще върви, - промърмори Асейл. - Имате нужда от мен. Аз съм източникът. Така че изборът как ще процедираме е ваш. Аз определено не съм… как го казвате вие… несклонен да увелича поръчките ви. След време.
- От къде да знам, че не работиш с Братството?
- Ако работех, сега щяха да ви правят засада, - той посочи торбите в краката на убиеца. – Още повече и като жест на доброжелателност и като реванширане за загубите ви, ви отпускам три хиляди долара кредит за тази доставка. По една хилядарка за всяка от нашите… да кажем, допуснати грешки предната вечер.
Веждите на убиеца се стрелнаха в учудване.
В последвалата тишина вятърът задуха около тях, палтата им се развяваха, а яката на якето на лесъра сякаш свиреше от вятъра.
Асейл с удоволствие очакваше реакцията. Един от двата възможни отговора: да, в който случай Ерик щеше да им метне пакета.
Не, при което тримата щяха да започнат да стрелят по копелето, да го елиминират и да го върнат при Омега.
И двата бяха приемливи за него. Но се надяваше на по-възпитания.
Имаше пари за правене. И за двете страни.
Сола остана на разстояние от четиримата мъже, събрали се под моста: спря се в покрайнините и използва бинокъл, за да фокусира срещата.
Господин Мистериозен, още известен като Великият изчезващ от пътя Худини, бе с подкрепление от двама огромни бодигардове, които бяха огледален образ един на друг.
По всичко личеше, че провеждаха някаква среща и това не беше изненада изобщо – съвсем лесно би могла да познае.
Като потвърждение на това, близнакът отляво пристъпи напред и подаде пакет с размерите на кутия за обяд на мъжа, който беше сам.
Докато чакаше сделката да приключи, знаеше, че сама отговаряше за себе си вече - и не защото беше под този мост след мръкване.
Като вземеше предвид сблъсъка с мъжа предната вечер, силно се съмняваше, че щеше да се зарадва, че го беше проследила дотук и ставаше свидетел на нелегалните му дейности. Но беше прекарала по-голямата част от последните двайсет и четири часа в мисли за него… и се ядосваше. Беше шибана свободна държава и ако искаше да е тук на обществено място, имаше право да бъде.
Той искаше лично пространстов? Тогава можеше да се погрижи за бизнеса си другаде, а не тук на откритото.
Гневът й се отключи и тя стисна зъби… и знаеше, че това беше най-лошата черта от характера й относно работа.
Цял живот беше от хората, които правеха каквото им кажат да не правят. Разбира се, когато ставаше дума за неща от типа „не, не може да си вземеш курабийка преди вечеря“ или „не, не може да вземеш колата“, „наказана си“ или… „не, не трябва да посещаваш баща си в затвора“… нещата бяха доста различни от това, което се развиваше пред очите й.
Не, не може да се връщаш в тази къща.
Не, не може да ме наблюдаваш повече.
Да, все едно, голяма работа. Тя щеше да решава кога да сложи край на дейностите си, много благодаря. А в този момент? Още не го беше решила.
Освен това упоритостта й имаше и друга гледна точка: не обичаше да губи самообладание, а точно това бе станало миналата вечер. След като се беше измъкнала от схватката с мъжа, се страхуваше, а нямаше да води такъв начин на живот.
Още откакто се беше случила трагедията, о, толкова отдавна, когато нещата се бяха променили завинаги, тя бе решила – не, беше се заклела по-скоро, - че никога повече нямаше да се страхува от нищо.
Нито от болка. Нито от смърт. Нито от непознатото.
И със сигурност не и от мъж.
Сола подобри фокуса, приближи образа на лицето му. Благодарение на осветеността на града, имаше достатъчно светлина, че да го види хубаво и да, беше точно както го помнеше. Боже, косата му беше дяволски черна, почти сякаш я боядисваше. И очите му – присвити, агресивни. Изражението му бе така високомерно и контролирано.
Честно казано изглеждаше от прекалено висока класа, за да бъде какъвто беше. И все пак вероятно беше от дилгията на дилърите на Бенлоиз.