Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Това са Осемте камбани. Отдалечихме се твърде много. Изпуснали сме го.
— Не е възможно — възрази Фрея, докато закопчаваше велуреното яке на сестра си, тъй като ставаше все по-студено. — Тук пустинята е съвсем равна. Би трябвало да го забележим отдалече.
Флин само сви рамене, насочи се обратно на север и се снижи още повече. Гледаха внимателно пустинята под себе си, търсеха какъвто и да е признак за скала във форма на полумесец. И малкото останала светлина се стапяше и платото вляво от тях вече се превръщаше в безлична сива мъгла.
Още десет минути изтекоха и вече изглеждаше, че ще се наложи да прекратят търсенето си за вечерта и да кацнат, преди да е станало съвсем тъмно, но изведнъж Флин радостно възкликна:
— Ето там! — И посочи надясно.
Фрея нямаше представа как са го изпуснали преди. Разпозна скалата веднага, макар да бе под воала на сенките, тъй като тя се извисяваше повече и по-шеметно от всичко останало в района. Как така не я бяха видели преди малко? Ето я, тук си беше, ясно очертана на фона на бледата пустинна повърхност — огромен извит зъбер от черен камък, висок десетина метра и наведен напред сред иначе пустите пясъци. Доминираше над цялата околност. Какви ли гигантски природни сили го бяха оформили и издигнали, бяха го изоставили щръкнал сам и нереален като огромно ребро, показало се от пустошта — тя не можеше да си позволи дори да предполага. Но пък и не я беше грижа. Бяха го открили, това беше най-важното.
Флин описа широк кръг около скалата и започна да се оглежда за подходящо място за кацане. Беше невъзможно да се прецени точното състояние на повърхността, защото пейзажът беше почти изчезнал в мътна едноцветна мъгла и изглеждаше съвършено гладък и стегнат, така че като направи няколко кръга в търсене на видими пречки, Флин се спусна само на няколко метра от земята, приземи майкролайта почти без друсане, плъзна го по пясъка и спря почти до скалата.
— Добре дошла в средата на нищото. Надявам се, че полетът ти е харесал.
За малко просто останаха на място. Витлото спря да бръмчи зад гърба им и ги обгърна тишина — дълбока, плътна и всепоглъщаща тишина. Свалиха шлемовете, измъкнаха се от кабинката и отидоха до каменната кула. Черният камък беше… обсидиан? Базалт? Сега, когато бяха съвсем до него, изглеждаше още по-тайнствен и страховит.
— Просто не мога да повярвам, че никога досега не съм го виждал — мърмореше Флин, докато оглеждаше десетметровия зъбер, чийто силует се очертаваше на нощното небе като част от някакъв огромен слонски бивник. — Летял съм над тия места десетки пъти и сто пъти съм минавал с кола. Невъзможно е да съм го изпуснал. Невъзможно!
Обикаляха скалата и я пипаха — беше топла от дневната жега и необичайно гладка, почти като стъкло. Върнаха се до майкролайта и седнаха. Гилфът се извисяваше вляво от тях, оранжевата луна бавно се издигаше вдясно.
— И какво ще правим сега? — попита Фрея.
— Ще чакаме — отвърна той.
— Какво ще чакаме?
— Сутринта. Сутринта тук ще стане нещо.
Тя го изгледа косо. Лицето му едва се виждаше; беше слабо, красиво и доста небръснато.
— Какво ще стане? — не се предаваше Фрея.
Вместо да й отговори, той отиде при майкролайта, затършува в кабинката и извади джобното фенерче „Маглайт“, което бе взел от къщата на Алекс. Беше отбелязал една от страниците в книгата с текстове. Сега я отвори, подаде я на Фрея, светна фенерчето и каза:
— Хепри. Богът на изгрева. Забелязваш ли нещо?
Пред нея имаше образ на седнал човек, заснет в профил: стискаше кръст анкх в едната си ръка и жезъл в другата. Макар тялото да беше човешко, върху раменете нямаше глава и лице, а по-скоро нещо като горната част на голям черен скарабей, а елипсовидното тяло завършваше с…
— Краката. — Тя посочи изкривените крайници от двете страни на бръмбаровата глава. — Същите са като…
— Точно така — съгласи се Флин, вдигна фенерчето и освети извисяващата се над тях скала. — Господ знае как, но на тази скала е запазена почти идеалната форма на предните крака на торния бръмбар. Това е невероятно — погледни, има ги дори и шипчетата, които бръмбарът използва за ровене в дупките и за захващане.
Повъртя светлината около горния край на шпила, където повърхността бе назъбена и издълбана; това й придаваше любопитно нарязан вид, който по странен начин напомняше на издатините по краката на бръмбара от снимката.