Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Уади ал-Бахт. — Флин посочи един от потоците, който се спускаше като стълба по южната земна маса. — Ако Захир не е сбъркал нещо, няма да е трудно да намерим скалата — на трийсет километра южно от Ал-Бахт или на три четвърти от пътя между това място и Осемте камбани.
Постави пръст върху нещо като верига от осем островчета, простираща се от долната част на Гилфа.
— А ако е сбъркал? — попита Фрея.
Флин сгъна картите и се изправи.
— Ще му мислим тогава. Засега нека просто да отидем там.
Погледна си часовника — беше четири без десет.
— Но трябва да побързаме. Не ми се иска да кацам на тъмно. Не ти ли се ходи до тоалетна?
Тя го изгледа сърдито и тръсна глава.
— Е, тогава да тръгваме.
Летяха още осемдесет минути. Слънцето все повече се спускаше към хоризонта и въздухът стана забележимо по-хладен. Фрея беше доволна, че си бяха облекли още дрехи, преди да тръгнат от Абу Балас.
Сега пустинята изглеждаше още по-внушителна: отслабващата светлина способстваше да се появи цяла нова гама от цветове — жълто и оранжево, както и десетина оттенъка на червеното, — а удължаващите се сенки караха пейзажа да изпъкне по-контрастно и по-вълнуващо. Летяха над високи морета от дюни, огромни езера от плосък като палачинка чакъл и странни древни гори от скършени камъни, навлизаха все по-навътре в тайнствените дълбини на пустошта. Накрая, когато слънцето застина точно върху хоризонта, пред тях се появи мъглява червена ивица, която трептеше като пара, издигаща се от повърхността на пустинята. Флин протегна ръка към нея.
— Гилф Кебир — прозвуча гласът му в слушалките. — Джер за древните египтяни: пределът, границата на света.
Той леко коригира маршрута, като издигна машината и я отмести по на юг. Мъглявата ивица се приближи и сякаш се уголемяваше и втвърдяваше, колкото повече се приближаваха. Цветовете й като че ли трептяха и се променяха под непостоянната светлина на късния следобед — червеното се преобразяваше в кафяво, а кафявото в мека охра с оранжев оттенък. Накрая, като дух, излизащ от бутилката, ивицата дойде на фокус: огромно плато, което стърчеше на триста метра над пустинната повърхност и се простираше на север, на юг и на запад, докъдето стигаше поглед. На места скалата беше отвесна, непревземаема пепеляво жълта стена, пясъците се надигаха към нея като вълни към борда на презокеански лайнер. На други места платото беше сгърчено, прорязано от дълбоки долини и дефилета, скалите изпъкваха като каменни рафтове, а сипеите на свой ред се превръщаха в архипелази от хълмове и купчини чакъл; цялото плато, изглежда, се спускаше в пустинята в поредица от огромни неравни стъпала. Фрея различи тук-там изолирани групи зеленина — точици и петънца на храсти на жълтия фон, — а щом се доближиха повече, и редки птици. Животът тук явно не беше изобилен, но след безплодните райони, над които бяха прелетели, изглеждаше пребогат.
Флин държеше картата на Гилфа в скута си. Беше сгъната така, че се виждаше само югоизточният квадрант на платото. Той приближи майкролайта до скалите, насочи се право на юг и пое успоредно на масива и леко над него. Десет минути изтекоха, слънцето вече залязваше — остана само най-горният му ръб, а небето на запад гореше в ярки зелено-пурпурни отблясъци. Флин спусна машината към място, където Гилфът изведнъж се отваряше в широка, покрита с пясък долина.
— Уади ал-Бахт — изпука гласът му в слушалките и той направи вираж надясно. Долината криволичеше и изчезваше сред възвишенията, създаваше впечатлението за назъбен прорез в голата скала. — Вече не е далече. Още трийсет километра, няма и двайсет минути. Наблюдавай внимателно.
Отново отклони майкролайта от Гилфа и го снижи, така че сега летяха покрай ръба на платото. Продължиха на юг, като оставиха скалите вдясно под себе си. Масивните канари караха майкролайта да изглежда като мизерно водно конче, жужащо покрай небостъргач. Пустинята пред тях изглеждаше гладка и празна, без някакви отличителни белези. Би трябвало без затруднения да забележат скалното образувание, макар че слънце почти нямаше, а здрачът се сгъстяваше. Двайсетте минути дойдоха и отминаха, станаха двайсет и пет и когато далече на юг пред тях се показа редица конусовидни хълмове, Флин тръсна глава и започна да обръща.