Проклятието на краля

— Ще го дам на Шапюи — казва, назовавайки името на испанския посланик. — Той ѝ пише тайно и предава писмата ѝ до императора и папата.

— Никой не трябва да знае, че е дошло чрез нас — предупреждавам го.

— Знам — казва той. — Никой няма да узнае — пъхва единствения лист в жакета си.

— И така — казвам, като им показвам с жест, че могат да седнат. — Сигурно са ни забелязали, като се срещаме така. Какво ще кажем, че сме обсъждали, ако някой попита?

Джефри е готов с оправданието.

— Можем да кажем, че Джейн, вдовицата на Артур, ни създава неприятности — казва. — Написа ми писмо, в което иска да бъде освободена от обетите си. Иска да излезе от абатството Бишам.

Повдигам вежда към Монтагю. Той мрачно кимва:

— Писа и на мен. Не е за първи път.

— Защо не е писала на мен?

Джефри се изкикотва.

— Тя обвинява тъкмо теб, че си я натикала вътре — казва той. — Втълпила си е, че искаш да подсигуриш състоянието на внука си Хенри, като я държиш вечно заключена и скрита, а земите от вдовишкото ѝ наследство да бъдат под твоите грижи, да пазиш наследството му, за да не го вземе тя. Иска да излезе и да си върне състоянието.

— Е, не може — казвам безцеремонно. — Тя прие обет за вечна бедност по своя воля; няма да ѝ възстановя вдовишкото наследство и да я приема в къщата си, а земите и състоянието на Хенри са под мое попечителство, докато той възмъжее.

— Съгласен — казва Монтагю. — Но можем да кажем, че затова сме се срещнали да говорим тук.

Кимвам.

— И така, защо искахте да ме видите?

Тонът ми е решителен. Моите момчета не трябва да знаят, че съм уморена и уплашена от света, в който живеем сега. Не мислех, че някога ще видя деня, когато една кралица на Англия не може да седи на трона си в своя двор. Никога не съм и сънувала, че ще видя деня, когато незаконният син на един крал приема титли и богатство и се перчи като наследник на трона. А никой, със сигурност никой в дългата история на тази страна, не е и помислял, че един крал на Англия може да приеме ролята на английски папа.

— Кралят трябва да отиде отново във Франция, готви се нова среща — казва Монтагю кратко. — Надява се да убеди крал Франсоа да подкрепи развода му пред папата. Изслушването е определено за Рим тази есен. Хенри иска крал Франсоа да го представлява. В отплата Хенри ще обещае да отиде на кръстоносен поход в подкрепа на папата срещу турците.

— Кралят на Франция ще го подкрепи ли?

Джефри поклаща глава.

— Как би могъл? Във всичко това няма нито логика, нито морал.

Монтагю се усмихва уморено.

— Това не би могло да го обезкуражи. А може само да обещае, просто за да започне походът. Въпросът е там, че кралят взема Ричмънд.

— Хенри Фицрой? За какво?

— Той трябва да остане във френския двор, като гостуващ принц, а синът на френския крал, Орлеанският херцог Анри, ще дойде у дома с нас.