Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Мълчим.
— Сам Иисус е наредил на своя апостол Петър да управлява Църквата — отбелязва тя. — Зная това. Нима Англия ще прояви непокорство към Иисус Христос?
— Това не е нашата битка — прекъсвам я. — Това е въпрос за духовниците. Не е работа за нас.
Сините ѝ очи, наследени от Йорк, се обръщат към мен, сякаш се надява, че ще кажа истината, но знае, че няма да го направя.
— Наистина го мисля — настоявам. — Това е важен въпрос. Кралят и Църквата трябва да го решат. Светия Отец ще възрази, ако сметне за необходимо. Право на краля е да приема съвети и да предяви желанията си така, както смята за най-добре. Право на духовниците в парламента е да отговорят на краля. Томас Мор трябва да заговори открито, Джон Фишър ще проговори открито, собственият ви възпитател Ричард Федърстън е проговорил открито, това е работа на мъжете, на епископите и архиепископите. Не наша.
— О, те проговориха — казва Монтагю с горчивина. — Духовниците проговориха веднага. Повечето от тях се съгласиха без възражения, а когато се стигна до гласуване, не се явиха. Точно затова Томас Мор си отиде у дома в Челси.
Малката принцеса се надига от градинската пейка и Монтагю се изправя на крака. Тя не поема предложената от него ръка, а се обръща към мен.
— Ще отида в параклиса си и ще се моля — казва. — Ще се помоля за мъдрост, която да ме направлява в тези трудни дни. Иска ми се да знаех как е редно да постъпя.
За момент тя мълчи, като гледа и двама ни.
— Ще се помоля за домашните си учители и за епископ Фишър. Ще се помоля и за Томас Мор — казва тя. — Мисля, че той е човек, който няма съмнения как е редно да постъпи.
Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Лятото на 1532 г.
Това беше краят на нашето безгрижно лято, а също и краят на хубавото време, защото докато в личния си параклис принцесата, прехвърляйки мънистата на броеницата си, се молеше на свети Джуд, светецът покровител на изгубилите надежда и отчаяните, назовавайки майка си, епископ Фишър и Томас Мор, облаци се понесоха нагоре по долината, затъмнявайки реката, а после заваля с едрите, тежки капки, предвещаващи лятна буря.
Лошото време продължи цели седмици, тежки облаци легнаха над града, хората ставаха раздразнителни, жегата ги изтощаваше. Нощем, когато облаците се разнасяха, вместо познатите звезди поредица пламтящи комети упорито пресичаха небето. Хората, които наблюдавали обърканите звезди, твърдяха, че видели знамена и флагове и непогрешими знаци за война. Един от някогашните приятели на Реджиналд, един от картузианските монаси, казал на изповедника ми, че ясно видял пламтящо червено кълбо да виси над тяхната църква и от това разбрал, че върху тях ще се стовари гневът на краля, задето са опазили пророчеството и са скрили ръкописа.
Рибарите, които дойдоха до кея с прясна пъстърва за домакинството, казаха, че улавяли мъртъвци в мрежите си, толкова много мъже се хвърляли в придошлите води на необичайно високите приливи.
— Еретици — каза един, — защото Църквата ще ги изгори, ако не се удавят сами. Томас Мор ще се погрижи за това.
— Вече не — каза другият. — Защото самият Мор ще бъде изгорен, а еретиците са в безопасност в Англия сега, когато блудницата на краля е лутеранка. Онези, които се давят в новия прилив, са хората, които обичат старите порядки, които се молят на Светата Дева и почитат кралицата.
— Достатъчно говорихте и двамата — казвам, спирайки за миг до кухненската врата, докато готвачката си избира риба от кошниците. — Не искаме никакви такива приказки в това домакинство. Вземете си парите и си вървете, и не идвайте отново, иначе ще докладвам за вас.
Мога да накарам мъжете пред вратата да замълчат, но всеки мъж, жена и дете по лондонския път, който мине покрай дома ни и се отбие за безплатната храна, раздавана в края на всяко хранене, носи една или друга история, и във всички тях се повтаря един и същ злокобен мотив.
Говорят за чудеса, за пророчества. Вярват, че кралицата получава всекидневни съобщения от своя племенник императора, в които той ѝ обещава да я защити, и чакат всеки миг на разсъмване по Темза да доплава испанска флотилия. Не знаят със сигурност, но чули от някого, че папата се допитва до съветниците си, за да измисли компромис, защото се страхува, че християнските крале ще се спречкат по този въпрос, докато турчинът е пред портите на християнския свят. Не знаят, но всички сякаш са единодушни, че кралят приема съвети единствено от семейство Болейн и от техните правници и духовници, а те му разказват ужасни лъжи: че единственият начин да осъществи желанията си е да ограби Църквата, да отхвърли обета си, даден при коронацията, да разкъса самата Магна Харта и да се държи като тиранин, и да се изправи срещу всички, които казват, че не може да постъпи така.