Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Колкото до Църквата, би трябвало да я защитят архиепископът на Йорк или на Кентърбъри; но Улзи е мъртъв, архиепископ Уоръм също е мъртъв, и кралят ще стигне дотам да постави на мястото му свещеника на Болейн. Джон Фишър е непоколебимо смел, но кралят го пренебрегва, а той е стар и здравето му е разклатено. Лорд-канцлерът, сър Томас Мор, предпочете да върне служебния си печат, отколкото да проговори открито, собственият ни брат бе принуден да замълчи с юмрук, а сега кралят слуша само мъже без принципи. Най-важният му съветник, Томас Кромуел, не принадлежи нито към Църквата, нито към висшата аристокрация. Той е човек отникъде, без образование, като животно. Стреми се да служи единствено на краля, като куче. Кралят е съблазнен и вкаран в капан от лоши съветници. Трябва да го отвоюваме обратно от тях.
— Трябва да бъдем ние, няма никой друг освен нас — възкликва Джефри.
— Хенри Кортни? — предлагам, опитвайки се да избегна бремето на предопределението, да назова нашия сродник — Плантагенет, маркизът на Ексетър.
— Той е с нас — казва Монтагю кратко. — От сърце и душа.
— Не може ли да го направи той? — питам малодушно.
— Сам? — пита ме подигравателно Джефри. — Не.
— Ще го направи с нас. Заедно, ние сме бялата роза — казва Монтагю спокойно. — Ние сме Плантагенетите, владетели на Англия по право. Кралят е наш братовчед. Трябва да го върнем при неговите хора.
Поглеждам оживените им лица и си мисля, че баща им ме държеше в сянка и без достатъчно пари, за да не се налага никога да вземам решение като това, за да не се налага никога да поемам дълга си като роден водач на страната, за да не се налага никога да направлявам съдбата на кралството. Скри ме далече от властта, за да не бъда принудена да правя такъв избор. Но вече не мога да оставам скрита. Трябва да защитя поверената ми принцеса, не мога да отхвърля верността си към своята приятелка, кралицата, а моите момчета са прави — това е съдбата на нашето семейство.
Има и друго — някога, когато кралят беше малко момче, аз го учех да ходи. Обичах майка му и обещах, че ще опазя синовете ѝ. Не мога да го изоставя да върши ужасните грешки, които допуска. Не мога да му позволя да унищожи наследството и честта си заради това нищожество Болейн, не мога да му позволя да постави едно незаконородено момче на мястото на нашата истинска принцеса. Не мога да го оставя да изпълни собственото си проклятие, лишавайки от наследство една дъщеря на рода Тюдор.
— Много добре — казвам накрая с дълбока неохота. — Но трябва да бъдете много, много внимателни. Нищо в писмен вид, нищо, казано на някого, освен на онези, на които можем да се доверим, нито дори някоя дума по време на изповед. Това трябва да бъде абсолютна тайна. Нито дори една прошепната дума на съпругите ви, а най-вече не искам децата да знаят нищо за това.
— Кралят не преследва семействата на заподозрените — успокоява ме Джефри. — Урсула не пострада от присъдата срещу свекъра ѝ. Момчето ѝ е в безопасност.
Поклащам глава. Непоносимо ми е да му припомням, че видях да отвеждат в Тауър единайсетгодишния ми брат и той не излезе никога повече.
— Дори така да е. Това е тайна — повтарям. — Децата не бива да знаят нищо.
Изваждам емблемата, която Том Дарси ми даде: бродираното изображение на петте рани на Христос с бялата роза на Йорк над него. Разстилам го на масата, за да могат да го видят.
— Закълнете се над този герб, че това остава в тайна — казвам.
— Кълна се — Монтагю слага длан върху изображението, аз слагам ръка върху неговата, а Джефри слага ръка най-отгоре.
— Кълна се — изрича той.
— Кълна се — казвам аз.
За момент ръцете ни остават сключени, а после Монтагю ме пуска с лека усмивка и разглежда емблемата.
— Какво е това? — пита той.
— Том Дарси ми я даде; поръчал да я направят, когато тръгнал на кръстоносен поход. Това е емблемата на защитника на Църквата срещу ереста. Поръчал да направят една за семейството ни.
— Дарси е с нас — потвърждава Монтагю. — Изказа се против развода на последното заседание на парламента.
— Беше решил дълго преди нас.
— Освен това доведохме някого да те види — казва Джефри развълнувано.
— Ако желаеш — казва Монтагю по-предпазливо. — Тя е много свята жена, и казва някои необичайни неща.
— Коя? — питам. — Кого сте довели?
— Елизабет Бартън — казва Джефри тихо. — Монахинята, която наричат Девата от Кент.