Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Прибираме се по здрач, пеейки тихо със свирача на лютня, без факли, така че сивият цвят на здрача поляга върху реката, а прилепите, които се стрелкат над сребристата река, не се смущават, и тогава чувам барабан, отмерващ ритъма на гребците, да отеква през водата като далечна топовна стрелба, и виждам баржата на Монтагю с факли по цялата ѝ дължина да се задава бързо към нас.
Нашите баржи спират на кея, аз нареждам на принцеса Мери да влиза в двореца, като си мисля, че ще се срещна с Монтагю насаме, но сега, за първи път, тя не прави гримаса на нацупено дете, тръгвайки бавно да изпълни нареждането ми. Спира, поглежда ме в лицето и казва:
— Скъпа моя, моя най-скъпа лейди Маргарет, мисля, че е редно да се срещна със сина ви. Мисля, че е редно той да съобщи на двете ни онова, което е дошъл да каже на вас. Време е. Аз съм на шестнайсет години. Достатъчно голяма съм.
Баржата на Монтагю е на кея; чувам тракането на мостчето зад мен и стъпките на гребците, докато се подреждат, вдигайки за почест веслата си.
— Имам смелост да чуя всичко — заявява тя. — Каквото и да има да каже той.
— Нека разбера какво става, и веднага ще дойда да ви кажа — опитвам се да спечеля време. — Достатъчно голяма сте. Време е. Но… — млъквам, без да довърша, правя малък жест, сякаш за да кажа: толкова сте дребна, толкова сте крехка, как ще понесете лошите новини?
Тя вдига глава, изпъва рамене. Тя е дъщеря на майка си, личи и по начина, по който се подготвя за най-лошото.
— Мога да понеса всичко — казва. — Мога да понеса всяко изпитание, което Бог ми изпрати. Така съм възпитана; вие сама ме научихте на това. Кажете на сина си да дойде и да докладва на мен, неговия бъдещ суверен.
Монтагю застава пред нас, покланя се на двете ни, и чака, като мести поглед от едната към другата: майката, на чиято преценка се доверява, и младата кралска особа, поверена на грижите ми.
Тя му кимва, сякаш вече е кралица. Обръща се и сяда в малката беседка, която сме построили — място, на което влюбени могат да се наслаждават на реката в сянката на розов храст и орлови нокти. Седи, сякаш това е трон, а цветята, които пускат уханието си в нощния въздух, са брокатеният ѝ балдахин.
— Можете да ми кажете, лорд Монтагю. Какви мрачни вести имате, че пристигате от Лондон с толкова бързо движещи се весла и толкова силно биещ барабан? — А когато го вижда да хвърля поглед към мен, повтаря: — Можете да ми кажете.
— Лоши новини. Дойдох да съобщя на почитаемата си майка.
Почти без да мисли, той смъква шапката си и пада на едно коляно пред нея, сякаш тя е кралица.
— Разбира се — казва тя овладяно. — Разбрах го в мига щом видях баржата ви. Но можете да кажете и на двете ни. Не съм дете, не съм и глупачка. Зная, че баща ми предприема действия срещу Светата църква, и трябва да узная какво се е случило, лорд Монтагю, помогнете ми. Бъдете ми добър съветник, и ми кажете какво се е случило.
Той вдига поглед към нея, сякаш би искал да може да ѝ спести това. Но ѝ казва просто и тихо:
— Днес Църквата се предаде на краля. Един Господ знае какво ще се случи. Но от днес кралят лично ще управлява Църквата. Папата няма да има власт в Англия. Тук той не е нещо повече от епископ, епископът на Рим — поклаща невярващо глава, докато изрича тези думи. — Папата е отхвърлен от краля, над краля стои единствено Бог, под него е Църквата. Томас Мор върна лорд-канцлерския печат, оттегли се от поста си и се върна у дома.
Тя разбира, че майка ѝ е изгубила истински приятел, а баща ѝ — последния човек, който би му казал истината. Мълчи, докато попива в ума си новината.
— Кралят е превърнал църквата в свое владение? — пита. — Цялото ѝ богатство? И нейните закони и съдилища? Това означава да превърне Англия изцяло в свое лично владение.
Нито аз, нито синът ми можем да възразим.
— Наричат това „подчиняване на духовенството“ — казва той тихо. — Църквата не може да създава закони, Църквата не може да осъжда ереста. Църквата не може да изпраща част от богатствата си в Рим и не може да приема нареждания от Рим.
— За да може кралят сам да се произнесе по въпроса за брака си — казва принцесата. Осъзнавам, че е мислила задълбочено върху това, и че майка ѝ сигурно ѝ е разказала множеството хитроумни мерки, които кралят и новият му съветник Томас Кромуел са предприели.