Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Никой не знае нищо със сигурност; но знаят много добре, че предстоят опасни времена, че мирисът на опасност витае във въздуха и че всеки път, щом изтътне гръмотевица, някой някъде в Англия, казва: „Чуйте! Това топове ли бяха? Дали войната не започва отново?“
Онези, които не се страхуват от война, се боят, че мъртвите ще се надигнат от гробовете си. Плитките гробове при Бозуърт, при Тоутън, при Сейнт Олбънс, при Тоустър бълват трофеи от сребро и злато, емблеми и предмети за спомен, гербове и копчета от ливреи. Сега се говори, че покоят е напуснал дори притихналата земя на тези бойни полета, сякаш гробовете са били тайно разровени в тъмнината, а мъжете, загинали за фамилията Йорк, се изправят, освободени от влажната пръст, изтупват от себе си полепналата почва, събират старите си войски, и се връщат да се бият отново за своята принцеса и за своята Църква.
Някакъв глупак идва до вратата на конюшнята и разправя на конярите, че видял как брат ми, с главата му отново на раменете, красив, какъвто беше като момче, чука на вратата на Тауър и моли да влезе обратно вътре. Според твърденията Едуард извикал, че Злокобният Кърт — кралят на Англия, приел образа на коварно, мрачно животно — се е промъкнал на трона му; и че това е неговото време. Дракон, лъв и вълк ще трябва да се вдигнат, за да го победят, и драконът ще бъде императорът на Рим, вълкът ще бъдат шотландците, а лъвът ще бъде нашата собствена истинска принцеса която, като момиче от приказка, ще трябва да убие злия си баща, за да освободи майка си и страната си.
— Изведете този коварен, сквернословещ стар клюкар и го хвърлете да се охлади в реката — казвам кратко. — А после го заключете в помещението на стражите и попитайте херцога на Норфолк какво иска да направим с него. И се погрижете всички да узнаят, че никога повече не искам да чувам и дума за лъвове, къртици или пламтящи звезди.
Говоря с такава студена ярост, че всички ми се подчиняват; но същата нощ, докато затварям капаците на прозореца в спалнята си, виждам над покрива на собствения ни дворец една пламтяща звезда, като синьо разпятие, над спалнята на принцесата, сякаш свети Джуд, светецът на изгубените каузи, спуска над нея светещ знак на надежда.
Л’Ербер, Лондон
Лятото на 1532 г.
Монтагю и Джефри ме молят да се срещна с тях в лондонската ни къща, Л’Ербер, и аз се извинявам пред принцесата, че трябва да се видя с лекар, да купя по-топли гоблени за стените на двореца, и да ѝ взема зимна наметка.
— Ще се виждате ли с някого в Лондон? — пита тя.
— Може да видя синовете си — казвам.
Тя хвърля поглед наоколо, за да се увери, че не могат да ни подслушат и прошепва:
— Мога ли да ви дам едно писмо за майка ми? — прошепва.
Поколебавам се само за миг. Никой не ми е казал дали принцесата и майка ѝ може да си разменят писма, но пък и никой не го е забранил.
— Искам да ѝ пиша и да знам, че никой друг няма да прочете писмото ми — казва тя.
— Да — обещавам. — Ще се опитам да ѝ го занеса.
Тя кимва и отива в личния си кабинет. Малко по-късно излиза с писмо без име отпред и без печат отзад и ми го дава, а после пита:
— Как ще го предадете в ръцете ѝ?
— По-добре да не знаете — казвам, целувам я, минавам през градините и слизам на кея.
Вземам нашата баржа надолу по реката до стъпалата при Лондонския мост и тръгвам пеш през града, заобиколена от личните си стражи, към лондонския си дом.
Струва ми се, че е минало много време, откакто подрязвах лозата и се надявах на английско вино. Беше слънчев ден, когато Томас Болейн ме предупреди за опасността, в която братовчед ми, Бъкингамският херцог, се втурваше стремително. Почти ми идва да се разсмея на страхливата предпазливост на Болейн сега, когато си помисля колко високо се издигна той, и в колко по-голяма опасност сме всички като резултат от собствената му амбиция — макар че тогава, по онова време, той ме предупреждаваше да овладея своята. Кой би си помислил, че един Болейн може да стане съветник на краля? Кой би си помислил, че дъщерята на моя управител ще представлява заплаха за кралицата на Англия? Кой би и сънувал, че един крал на Англия ще отхвърли законите на страната и самата Църква, за да вкара такова момиче в леглото си?
Джефри и Монтагю ме чакат в личните ми покои, където в огнището гори хубав огън, а в каната има греян ейл с подправки. Къщата ми се поддържа както трябва, макар да съм тук съвсем рядко. С леко одобрително кимване отбелязвам, че всичко е съвсем наред, а после се настанявам в големия стол и оглеждам внимателно двамата си синове.