Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Не мога да бъда част от това. Не събирам нейни поддръжници.
— Е, а би трябвало — казва безцеремонно херцогинята.
Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Лятото на 1531 г.
Лейди Маргарет Дъглас, племенницата на краля, дъщеря на неговата сестра, шотландската кралица, получава заповед да ни напусне, макар че тя и принцесата са станали най-верни приятелки. Няма да бъде изпратена при майка си, а ще постъпи на служба в двора, за да обслужва онази жена Болейн, като че ли тя е кралица.
Тя се вълнува при мисълта, че ще бъде в двора, надява се, че смуглата ѝ красота ще замайва главите на мъжете; брюнетките са на мода, черната коса и маслинената кожа на онази жена Болейн са предмет на възхищение. Но ѝ е омразна мисълта да служи на жена с неблагороден произход: вкопчва се в принцеса Мери и ме прегръща здраво, преди да се качи в кралската баржа, която идва да я отведе.
— Не знам защо не мога да остана с вас! — възкликва тя.
Вдигам ръка за сбогом. Аз също не знам.
Трябва да подготвям лятна сватба, и отклонявам вниманието си от страховете си за принцесата, за да напиша договорите и да се споразумея за условията със същата радост, с която бера цветята, за да плета гирлянди за булките. Моята внучка, Катерина, най-голямата дъщеря на Монтагю, е едва десетгодишна, но аз се радвам, че съм ѝ намерила Франсис Хейстингс. Сестра ѝ Уинифред е сгодена за брат му Томас Хейстингс, така че състоянията ни са стабилно и сигурно свързани с едно издигащо се семейство; бащата на момчетата, мой сродник, току-що е удостоен с графска титла. Провеждаме хубава годежна церемония и сватбено пиршество за двете малки момичета, а принцеса Мери се усмихва, когато двете двойки се задават по пътеката към олтара, хванати за ръце, сякаш тя е тяхната по-голяма сестра и се гордее с тях не по-малко от мен.
Англия
Коледата на 1531 г.
Тази Коледа не носи много радост, нито за принцесата, нито за майка ѝ, кралицата. Дори баща ѝ, кралят, изглежда, не е щастлив; организира изключително пищно празненство в Гринич, но хората казват, че дворът е бил весел, когато кралицата е била на трона, а сега той е тормозен от жена, която не може да бъде удовлетворена и не му доставя удоволствие.
Кралицата е в Мор, добре обслужвана и почитана; но сама. На нас с принцеса Мери ни е наредено да отидем в Болийо в Есекс, и прекарваме коледното празненство там. Правя дванайсетте коледни дни възможно най-весели за нея; но по време на цялото веселие, танците, маскирането и пируването, внасянето на бъдника и издигането на коледния венец, знам, че Мери тъгува за майка си и се моли за баща си, и че тези дни навсякъде в Англия има твърде малко радост.
Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Май 1532 г.
Лятото е прекрасно и подранило, прекрасно, сякаш самата околност е искала да накара всички да запомнят това време. Всяка сутрин по реката се стели перлена мъгла, която крие тихо плискащата се вода, а патиците и гъските се издигат от нея, пляскайки бавно с криле.
Когато слънцето се издига, горещината прогаря мъглата, прогонва я и оставя тревата искряща от роса, всяка паяжина прилича на дантела с диаманти. Сега усещам влажния мирис на зеленикавите речни води, а понякога, ако седя много неподвижно на кея, загледана надолу през плаващите водорасли и туфите благоуханна водна мента, виждам пасажи от малки рибки и силуетите на пъстърви.
В крайречните ливади, спускащи се надолу от двореца към реката, кравите газят до колене в гъстата, тучна трева, осеяна с ярки жълтурчета, и леко размахват опашки, за да се пазят от мухите, които бръмчат около тях. Обзети от любовно настроение, вървят рамо до рамо с бика, а теленцата се клатушкат на нестабилните си крака след майките си.
Първо пристигат черните бързолети, после горските лястовици, а след това — градските лястовици и скоро по всяка стена на двореца закипява трескава строителна работа и преустройване на онези малки купички от кал, техните гнезда. Цял ден птиците прелитат от реката до стрехите, като спират само да почистят с клюн перата си върху покривите на конюшните, хубави като малки монахини в черно-бялата си окраска. Когато родителите прелитат покрай гнездата, новоизлюпените пиленца подават главици и крякат с широко отворени жълти клюнове.
Изпълнени с радостта на сезона, донасяме майското дърво и си устройваме танци в гората, регати с гребни лодки и състезания по плуване. Придворните се увличат по риболова, всеки млад мъж носи въдица, палим голям огън край реката, където готвачите потапят улова в кипящо масло в котлета, сложени в пепелта, и поднасят рибата още съвсем гореща. Щом слънцето се спусне ниско, а малката сребриста луна изгрее, излизаме с баржите и музикантите ни свирят, а музиката се носи над водата, докато небето придобие прасковен оттенък, а реката се превърне в пътека от розовозлатисто, която може да ни отведе навсякъде, и ни се струва, че приливът ще ни отвлече надалече.