Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Много ми е топло и краката ме болят — усмихна се тя измъчено. — Хайде да пропуснем този танц и да поседнем.
Брет й намери място на една бала сено.
— Мисля, че едно питие няма да ни се отрази зле — предложи той, като се опитваше да надвика шума. — Обещай ми, че няма да ходиш никъде.
Джени беше по детински поласкана, че той иска да е с нея и кимна утвърдително. Но докато го гледаше как се провира между навалицата, изведнъж се почувства много сама.
— Мисля, че вие сте красавицата на бала, госпожо Сандърс.
Джени не бе чула шума от приближаването на инвалидната количка. Двамата размениха мълчаливи погледи — един остров на взаимна неприязън и любопитство сред морето от цветове и гласове.
— Матилда беше твърде високомерна, за да участва в подобни събития. Криеше се при черните си приятели и отхвърляше всички покани.
— Сигурно е имала по-важна работа и не й е било до танци — отвърна хладно Джени. Изведнъж си представи Матилда и нейния единствен танц и това я накара да потрепери. Хората понякога могат да бъдат толкова жестоки.
Етън се приведе напред в инвалидната количка и кокалестите му пръсти сграбчиха китката й.
— Знаете ли, Чарли искаше да се ожени за нея, но аз прецених, че тя не е достатъчно добра за него. Какво ще кажете за това?
— Матилда сигурно си е отдъхнала. Вероятно и без това той не я е обичал.
Етън я пусна с презрителна гримаса.
— Любов. — Той се изплю. — Глупави жени, само за това мислите. Тук на първо място е земята, госпожо Сандърс. Тя движи всичко.
— Струвате ми се много разочарован, господин Скуайърс. Чудя се каква е причината?
Очите му се загледаха някъде настрани и той се направи, че не е чул думите й. Когато отново я погледна, лицето му бе спокойно и безизразно като на египетски сфинкс.
— Мислите ли да останете в Чаринга? — попита с рязък тон.
Джени запази хладнокръвие и го погледна, без да мигне.
— Не знам. Защо?
— Аз ще ви дам много добра цена за нея. Караджонг разраства бизнеса си с развъждане на коне. Чаринга ще стане много добра коневъдна ферма.
Брет се върна с питиетата и Джени стана, доволна че има извинение да се отърве от присъствието на стареца.
— Андрю вече ми предложи да продам Чаринга и аз му отказах. Може би, ако ми споделите истинската причина защо Чаринга е толкова важна за вас, бих могла да размисля?
Той не каза нищо, само я изгледа втренчено, преди да се обърне и да си тръгне.
— Не говореше сериозно, нали — за това, че ще размислиш? — Усмивката на Брет изчезна и между веждите му се появи дълбока бръчка.
Джени се усмихна и взе чашата от ръцете му.
— Не. Само че той не знае.
Беше почти четири сутринта, а забавата все още не стихваше. Даян изчезна някъде навън с кавалера си. Въпреки протестите Брет беше въвлечен от приятелите си в бърз шотландски танц, който сякаш нямаше край, а тя се чувстваше изтощена. Краката я боляха, шампанското й дойде в повече и неумолимото преследване на Чарли започна да й омръзва. Явно, че Брет нямаше да я закара обратно, както се бе надявала. Тя въздъхна, хвърли един последен поглед на танцуващите и си тръгна.
Нощта беше прохладна, зазоряваше се и небето имаше бледолилав кадифен цвят. Шумът от плевнята остана далече зад нея, Джени събу обувките си и се наслади на усещането да стъпва с боси крака по сухата земя. Дългата разходка обратно щеше да й даде възможност да се освежи и да премисли отново скъпоценните мигове, прекарани с Брет.
Къщата изглеждаше почти изоставена, прозорците светеха в полумрака като фарове, които показват пътя на заблудените моряци. Джени изкачи стълбището, като пееше и танцуваше. Тази нощ беше прекрасна — сега можеше спокойно да дочака следващия ден.
Събуди се пет часа по-късно. Даян сигурно се бе прибрала преди малко, защото лежеше облечена на леглото до нея с усукана около тялото й рокля. Рипър започна да върти опашка с надежда, че ще бъде изведен.
— Чакай първо да се измия и облека и преди да си тръгнем ще те изведа — прошепна Джени.
Мисълта за Чаринга я накара да се разбърза. Чаринга и Брет. Те бяха станали двете най-важни неща в новия й живот и тя най-сетне можеше отново да гледа с надежда в бъдещето.
Джени остави Даян да спи, спусна се бързо по стълбите и излезе на верандата. Работният ден навън беше започнал, из двора се движеха мъже и коне, а от кухнята се носеше миризмата на пържен бекон. Джени освободи Рипър от каишката, той изтича и започна да души и рови из храстите. Тя вдиша тежката смесица от миризмата на тропически храсти и прах и си помисли, че ги чака още един горещ ден, без ни най-малката надежда, че ще се появи така необходимият им дъжд.