Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
огъна назад към оградата, така че да не къса жиците. Отново вложи минимална доза
от мощта си. Остро осъзнаваше усещането, че го наблюдават не само устройствата на
горгоните и мъглявите. Бърз оглед на дърветата откри две малки, боядисани в
защитно сиво оптически устройства в клоните високо над главата му. И двете бяха
прицелени право върху портата. Пришълецът предположи, че някой току-що е
станал свидетел на действията му и незабавно ще включи алармите.
- В дърветата има камери - докладва, когато се върна в автобуса. - Видях две,
може и да са повече. Според мен някой знае, че сме тук, и няма да му хареса.
Със сурова нотка в гласа Дейв отбеляза:
- Нямаме причини да спираме точно сега. Да продължим.
Итън се върна на седалката си. Хана отново подкара автобуса, но не посмя да си
поеме дъх, преди да подминат оградата. Пътят ставаше все по-стръмен и автобусът
отново започна да се дави, а гумите се бореха за сцепление в прахоляка и чакъла.
След тежък преход от може би четвърт миля стигнаха до място, където мъртвите
дървета свършваха и над тях се възвисяваше бялата шапка на върха. Пътят излезе на
равното. Оказа се, че завършва с прав участък, водещ до предпазна мантинела, отвъд
която стръмен склон гледаше към долината отдолу, а отдясно имаше плътна стена от
бял камък.
Хана спря на около десет фута от наблюдателницата.
Дотук сме на колела, народе!
Поседяха смълчани под съпровода на припукващия горещ двигател.
- А сега какво? - попита Джеферсън. - Тук няма нищо!
- Грешиш - отвърна Дейв и се изправи. - Тази мантинела... за какво е поставена?
За да не падне някоя кола през ръба, нали така? Значи този път е предназначен да се
качват догоре превозни средства. Проклет да съм, обаче не виждам тук достатъчно
широко за обръщане място, а едно слизане на заден ход би било интересна задачка.
Което подсказва, че...
- Стойте по местата си! - разнесе се усилен от мегафон мъжки глас. - Ако слезете
от този автобус, ще бъдете екзекутирани. Повтарям: стойте по местата си!
Гласът беше равен, спокоен и смъртоносен. Беше глас на трениран
професионалист, който, предположи Дейв, не би имал угризения да избие всички на
борда на автобуса.
Е, все едно с какъв ранг беше господинчото, очакваше го голяма изненада.
Участък от скалната стена с размер поне десет фута започна да се накланя
навътре и да се отваря с помощта на плавни и почти безшумни машини. Дейв
невъзмутимо довърши мисълта си:
- Което ми подсказва, че съществува път навътре и е достатъчно голям за кола.
ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ
- Ще ни убият ли? - попита Ники с разтреперан глас.
От отварящата се порта на белия замък бяха излезли петима въоръжени мъже.
Трима носеха обикновени тениски и джинси и автоматични карабини. Четвъртият
имаше сиви панталони и светлосиня риза с навити ръкави, а петият беше облечен в
черен костюм с бяла риза и вратовръзка на сиви райета. Тези двамата държаха
автоматични пистолети. Костюмираният беше чернокож с късо подстригана коса, а
онзи със сивите панталони – азиатец. И петимата изглеждаха на по около трийсет
години, всички чисто избръснати, без признаци на недохранване и пъргави като
змии. На Дейв му се сториха напълно способни на убийство. Приближиха се към
автобуса с очевидно зловещи намерения.
- Отваряйте - нареди мъжът с костюма, който явно беше водачът им.
Беше свикнал да издава команди - гласът му, макар и не непременно силен,
подсказваше, че очаква незабавно подчинение. Прицели се в Хана през стъклото на
вратата.
- Ще повторя само веднъж, госпожо - отваряй!
Съратниците му заеха позиции около автобуса. Държаха под прицел пътниците
вътре.
- Отвори им - каза Дейв.
Хана изпълни искането. Чернокожият се качи, последван oт един от мъжете с
карабините.
- Станете, госпожо. Оставете ключа в запалването, оръжието си на седалката и
отстъпете назад!
Хана се подчини, наясно, че не бива да се заяжда с този тип.
- Останалите да не сте посмели да мръднете!
Мъжът държеше пистолета си с две ръце. Дълбоко поставените му, маслинови на
цвят очи се стрелкаха насам-натам, отбелязвайки всичко: спряха на Итън и го
проучиха в течение на няколко секунди, преди да продължи.
- Ще се движите бавно и ще оставите оръжията си на пътеката. Ако някое рязко