Границата

- Сигурен съм, а и ние имаме да ви задаваме един куп въпроси. Моля, сега

тръгнете с останалите. Дон, навъртай се наоколо за малко!

Един от въоръжените с автоматични карабини зае позиция точно до Итън.

- Сър, ще ми кажете ли името си? - попита момчето, докато ескортираха

приятелите му през входа.

- Бенет Джаксън. Твоето?

- Итън Гейнс. Мистър Джаксън, трябва да ви кажа, че има горгонски боен кораб

на около четиридесет мили от тази позиции и се приближава. Не зная дали се канят

да атакуват, или не, но ще е добре да бъдете подготвени, доколкото е възможно.

- Момче с човешки вид и сребърни очи, което говори като петдесетгодишен дядо.

За първи път ми е. Ти мъгляв ли си?

- Не, сър.

- Камерите те видяха да разбиваш две порти без оръжия. Как го направи?

- Аз самият съм оръжие - обясни Итън. - Може ли да си сваля ръцете? Това е

неудобна поза.

- Претърси го - нареди Джаксън на другия мъж.

Той изпълни задачата сръчно и ефикасно. По време на процедурата поддържаше

контакт очи в очи.

- Добре, Итън, може да си свалиш ръцете - агентът погледна към мътното небе на

североизток и после отново към момчето. - Не си горгон или мъгляв - по твои думи, -

но не си и човек. Твърдиш, че си оръжие сам по себе си - и определено вярвам на

очите си за това. Та оръжие на чия страна си ти?

- На вашата.

- Аха - Джаксън се ухили насреща му с тънка, студена усмивка, напълно лишена

от хумор. - Виждал съм много неща, които преди две години не съм смятал за

възможни. Съпругата и шестгодишната ми дъщеря във Вашингтон вероятно са

мъртви...

В маслинените му очи се появи опасен блясък. За момент изглеждаше, че ще се

разгори, но агентът го потуши. Итън разбра, че този човек държи емоциите си в

добре затворен контейнер - от страх, че ако освободи някоя от тях, това ще го разкъса

на парчета. Загубата на съпругата му бе венчала окончателно Джаксън за работата му

и Итън веднага видя, че за него това е постоянно изпитание и въпрос на гордост.

Съзря в ума му спомени за сурово детство в суров квартал, сцени от сурово военно

обучение и как му връчват някакъв медал.

Джаксън продължи:

- Поне се надявам, че са загинали, преди ситуацията да се влоши съвсем. Ти си

някакво същество, създадено или от горгоните, или от мъглявите, ето това си мисля

аз. Трябва да е така. Ти ми водиш горгоните насам? За това ли е цялата работа?

- Не, не е.

- Как намери това място?

Итън се разходи през деформирания пейзаж в ума на Бенет Джаксън. Видя за

секунди какво има в планината.

- Това е тайното скривалище на президента - каза Итън. - И той е тук.

- Дошъл си да го убиеш ли? Или да насочиш кораба, който да убие всички?

- Не. Както каза приятелката ми Оливия, имаме да ви разказваме доста неща.

Джаксън извади малко черно комуникационно устройство от мантото си. На него