Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
в планината. От въздуховода на стената лъхаше студен въздух. Джаксън затвори
вратата и двамата със спътника му заеха позиции от двете й страни.
- Ще имаш посетител след няколко минути - обяви чернокосият агент. - Той
силно се интересува да чуе историята ти.
- Много добре - преди да седне на леглото, Итън погледна към осветителната
„пръчка“ на тавана и към лампата на бюрото.- Явно разполагате с много енергия.
Какъв е източникът?
Джаксън отново не отговори, но този път момчето получи от него краткотрайна
картина: грейнало ярко парче кристал с размера на човешки юмрук. То се рееше в
прозрачен цилиндър и се въртеше полека. От основата на цилиндъра излизаха
кабели, включени към машини, които Итън имаше чувството, че се намират на
нивото под гаража.
Итън се канеше да задълбае в темата, но вратата се отвори и в стаята влезе мъж в
сив костюм, съпроводен от друг в тъмносиня униформа, украсена над сърцето с
многоцветни ленти. Онзи в сивия костюм носеше бяла риза и вратовръзка на сини
шарки, беше добре избръснат и слаб, но видимо в добро състояние. Изглеждаше
настроен за бой, сякаш изживяваше дните си със стиснати зъби и долна челюст,
издадена навън една идея повече от необходимото. Беше плешив, с венец
светлокестенява коса, посивяла на слепоочията. Носеше очила с рогови рамки и
очите му бяха толкова светлосини, че изглеждаха почти безцветни. На ревера му
беше закопчана игла с американския флаг. Светлите му очи огледаха Итън, без на
лицето да се изпише абсолютно никакво изражение, но военният зад него се стресна
и всъщност отстъпи крачка, преди Джаксън да затвори вратата.
- Сър, това е Итън Гейнс - обяви чернокожият агент. - Той ми сподели, че не е
нито мъгляв, нито горгон, но признава, че представлява извънземно оръжие под
формата на човешко момче. Твърди, че от североизток ни приближава горгонски
кораб. Твърди също, че е...
- Аз поемам от тук нататък, благодаря - каза мъжът в сивия костюм с бърза,
отсечена реч, която Итън предположи, че лесно става и сурова. - Итън, защо радарите
ни не откриват този кораб.
- Те имат специфични устройства, които лесно ги скриват oт вашите системи.
Може ли да попитам как се казвате и какъв пост заемате?
В ума на костюмирания прочете: „Ванс Деримън, шеф на кабинета“.
- Не сме тук да ме разпитваш.
- Добре, мистър Деримън - отвърна Итън, - като шеф на кабинета би трябвало да
имате пряк достъп до президента. Може ли да поговоря с него?
Мина секунда, преди Деримън да отговори, а когато го стори, се усмихна със
стиснати устни. Гледаше дори по-враждебно отпреди Извади от джоба си
комуникационно устройство като това, използвано от Джаксън. Набра някаква
поредица на клавиатурата. Каза тихо:
- Амблер Седем Седем. Минете на код жълто и сканирайте на североизток.
Качете горе и чифт оченца... - изчака да получи отговор по високоговорителя
(„Прието, сър!“) и след това прибра устройството.
Итън долови от нечия глава „Оръжейна зала“. Погледна към униформения,
който се страхуваше до смърт от него, и научи, че фамилията му е Уинслет, името му
е Патрик и по неизвестна причина му викат Фоги. А, ясно... навремето пушел като
комин и около него вечно витаел облак дим.
Деримън се настани на стола и скръсти ръце. След това просто се втренчи в
момчето, сякаш изпробваше собствените си способности за четене на мисли.
- Предполагам - запълни Итън тишината, - че приятелите ми са били сложени в
отделни стаи и също ги разпитват? - Знаеше, че е вярно, така че продължи: - От
всички ще получите една и съща версия, но моля ви, изслушайте внимателно какво
имат да кажат Дейв Маккейн и Оливия Куинтеро. Ще счетете за интересен също и
Джеферсън Джерико. Той няколко пъти е бил в присъствието на кралицата на
горгоните.
Тишината остана ненарушена, но Фоги Уинслет изглеждаше толкова нервен,
сякаш очакваше на Итън да му пораснат незабавно две глави и шест ръце или
таванът да се срути върху него.
- На какво разстояние е в момента горгонският кораб? - попита Деримън, сякаш
задаваше обикновен въпрос.
Итън се съсредоточи за няколко секунди. Масивът на планината създаваше леко
изкривяване, макар че не беше достатъчен да скрие кораба от него.
- Тридесет мили, но запазва позицията си.