Границата

опитваше да накара зъбните колела на мозъка си да действат по-добре

От комуникационното устройство се разнесе глас:

- Вкарай го вътре. Стая 5А.

- Добре, Итън - заяви Джаксън. - Когато влезем вътре, нали няма да се

превърнеш в същество, което ще съм принуден да убия. става ли? Хич не би ми

харесало да вкарам куршум в главата на нещо, което много прилича на симпатичен

юноша, но ще го сторя, без да ми мигне окото. Освен това там, вътре, има и хора,

които ще те направят на кайма дори ако си достатъчно бърз да ме убиеш първи. Така

че внимавай с движенията си, върви пред мен и ще те помоля отново да сложиш

ръце на тила си със сплетени пръсти, така всички ще се почувстват много по-добре.

Става ли?

- Да - отвърна Итън и изпълни изискванията на агента, след което тръгна към

входа. Джаксън вървеше на две крачки зад него, а мъжът с автоматичната карабина -

от лявата му страна.

Влязоха в Уайт Меншън. Входната зала изглеждаше като безупречен

високотехнологичен гараж с ширина четиридесет фута, с боядисан в лъскаво черно

под и таван на около двайсет фута височина. По протежение на тавана, сред

индустриални на вид тръби, бяха поставени осветителни пръчки. Метално стълбище

се спускаше към по-долен етаж. В гаража бяха паркирани три черни минивана и

джип. Имаше бензиноколонки - както с обикновено гориво, така и с дизел, а на

стелажи и полици бяха подредени запаси от маслени филтри, гуми и акумулатори.

Итън не видя спътниците си - те вече бяха отведени някъде другаде, но към десетина

души - някои облечени цивилно, някои с костюми, но всички чисто избръснати и

добре нахранени - се бяха събрали да наблюдават влизането на новодошлите и както

той предположи, специално неговото. Забеляза и двама униформени войници с

шлемове и картечници. Усещаше басово бръмчене на енергия и наличието на голям

източник на електричество, което едновременно го озадачи и заинтригува. Попита:

- Какво ви снабдява с енергия?

Джаксън толкова старателно прескочи въпроса, че момчето дори не успя да

разчете отговора в мислите му. Агентът извика един от върналите се в гаража

цивилни агенти на „Сикрет сървис“ и му нареди да събере отряд и да разчисти

оръжията и каквото друго намери в автобуса, но да не ги внася вътре, докато не

получи заповед. След това двамата с другия агент, Дон, съпроводиха Итън по

металната стълба, по дълъг коридор и по друго стълбище, което ги отведе нагоре в

застлано с бежов мокет крило зад затворени врати.

Джаксън извади връзка ключове и отключи една от стаите, маркирана с 5А.

Пресегна се навътре и щракна ключа на осветлението. Отстъпи назад, за да влезе

Итън. Стаята беше единична, с легло, гардеробче и писалище с лампа и стол, а в

дъното се виждаше малка, облицована с бели плочки баня. Тапетите бяха

изрисувани с орли в полет. Нямаше прозорци, тъй като се намираха дълбоко навътре