Границата

Поседяха с работещ двигател.

- Какво ще кажеш, шефе? - попита Хана.

- Според мен е странно. Това е резерват. От къде на къде ще има частна

собственост в него?

- Не знам, но надписът твърди така.

- Аха - Дейв се обърна към Итън. - А ти какво мислиш?

Изражението на извънземния бе целеустремено, а сребърните му очи - много

напрегнати.

- Смятам, че трябва да минем през тази порта.

Дейв кимна.

- Вече не съществуват такива работи като частна собственост, нали така? Странно

е обаче, че е разположена насред държавен резерват. Хана, можеш ли да избуташ

вратата със скотобойника на автобуса?

- Мога, но не искам. Няма да е добре, ако телта се омотае отдолу и пробие

гумите.

- Оставете на мен - надигна се Итън.

Хана му отвори вратата и той слезе от автобуса. Всички го наблюдаваха. Отне

може би десет секунди миротворецът да се прицели с дланта на дясната си ръка и

цялата порта се откъсна oт катинара и веригата й литна във въздуха, а в горната част

на траекторията си бе подметната встрани и падна сред дърветата вдясно. Над входа

провисна намотката бодлива тел, но само щеше да одраска малко боята на автобуса.

Итън се върна на борда и се намести на седалката си с такъв вид, сякаш бе вложил

само капка енергия, макар че свиваше и отпускаше дланта си, чиито кости и

сухожилия пулсираха с притъпена болка.

- Лесна работа - заяви Хана. - Ще ми се да можех да постъпя така с бившия си

съпруг. Добре, тръгваме!

Тя ги прекара навътре. Бяха взели два завоя и отново се изкачваха, когато втора

ограда блокира пътя. Тази не беше телена- беше поне шест фута висока и

изработена от нещо като мрежа oт тънки бели жички. Хана отново спря автобуса

пред портата с катинар, понеже знаеше какво е това още преди Дейв да го произнесе

на глас.

- Електрическа ограда. Дявол го взел... някой наистина въобще не е искал по

този път да се качват хора и туйто.

- Което означава - обади се Оливия, - че там, горе, има нещо, което непременно е

трябвало да остане скрито.

- Така си е. Ами добре... Итън, можеш ли да събориш вратата?

- Мога - отвърна извънземният, - но трябва да ви осведомя, че по оградата тече

електричество.

- Няма начин! - възкликна Джеферсън. - Електроцентралите не работят, а и защо

някой би искал да хаби газ за генератор, който захранва това чудо?

- По оградата и портата тече ток. Мога да усетя движението на енергията.

Докосването до тях ще убие човек.

Всички се смълчаха. Дейв се почеса по брадата и огледа, че и тази ограда - също

като телената - се простира през гората от двете им страни, докъдето поглед стига.

Предположи, че би могла да обикаля цялата планина. За защита на този участък

бяха положени големи усилия и налети много пари, но защо?

- Трябва да продължим напред - заяви Итън. - Ще отвори портата!

Отново слезе от автобуса и след още десет секунди усилия разби вратата и я