Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
- Ти ли им казваш да стоят там?
- Не. Както ще научите от другите, аз представлявам заплаха и за горгоните, и за
мъглявите. Искам да сложа край на тази война, сър. Те не разбират какво
представлявам, но и двете страни искат да ме заловят и да ме разчленят на масите си
за дисекция или да ме убият. Смятам, че се надяват да овладеят по някакъв начин
енергията ми и да я използват за създаването на нови оръжия.
- Енергията ти - повтори Деримън. Кимна. - Виждал съм я в действие на
предаденото от камерите. Я ми кажи... какво си ти и защо ти е да слагаш край на тази
война?
- Преди да продължим разговора, първо имам да ви задам един въпрос. - Итън
все още нямаше представа какво се иска от него да намери тук, но откритието за
захранването на това съоръжение му подсказа някои възможности, - Вашият
източник на енергия не е проектиран от хора. Откъде идва той?
Деримън се поколеба. Итън можеше да прочете мислите му, но искаше да чуе
отговора и знаеше, че асистентът на президент е много интелигентен човек, който
напълно разбира положението.
- Прав си. Дело е на извънземни. А ти откъде узна за него.
- Мистър Джаксън не разбра, че ми споделя, когато го попитах.
- Ясно. Е, ти притежаваш извънредно интересна способност, Итън. Харесват ми
сребърните очи. Малко объркващи са в началото, но впечатляват. Предполагам, че
има някаква причина за тях - може би виждаш в спектър, който ние не можем?
- Да.
- Нищо във вселената не е безцелно, а? Кристалът, който захранва всичко тук - и
според физиците, които са го изучавали, притежава неограничена енергия - идва от
Зона 51 - обясни Деримън. - Знаеш ли какво е това?
В ума на момчето можеше да се намерят известни сведения, макар и като цяло
смътни, но Итън искаше да чуе обяснението на Деримън по въпроса.
- Наясно съм, че тази планета многократно е била посещавана от чужди
цивилизации. Бих искал обаче да чуя вашата версия
- Сър - намеси се Уинслет нервно, - бих ви посъветвал да..
- Съветът ви е чут, генерале, и взет предвид - Деримън така и не отклони очи от
Итън. - Смятам, че посетителят ни тук и без друго може да извлече всички
подробности за Зона 51 от твоя или моя мозък. Той е достатъчно любезен да не ни
рови в главите. Освен това иска да чуе човешката гледна точка по темата. Прав ли
съм, Итън?
- Да, сър.
- Това е моментът, в който трябва да стана и да изляза от стаята - уведоми го
Деримън. - Следва да те сметна за заплахи от най-висша степен и да измисля някакъв
начин да се отърва от теб, но това може да се окаже трудничко. Може също и да
излезе и грешен избор. Да смятам, че ти самият си енергиен източник и си вграден в
човешко тяло, така ли? Или корпусът ти е изкуствен?
- Човешко тяло е - отвърна Итън. - Съжалявам, че момчето си отиде, но нямах
друг избор.
- Ванс, имам нужда от питие - обади се Уинслет. По челото му блестеше пот и
тъмнокафявите му, нещастни очи започваха да кървясват.
- Зона 51 - обясни Деримън - се намира в Ню Мексико, на около петстотин мили
оттук. Всъщност е военен полигон, където се създават и подлагат на изпитания нови
бойни и разузнавателни самолети. В Зона 51 има участък, наричан С4, който обхваща
някогашни оловни и сребърни мини от седемдесетте години на деветнадесети век.
Днес те са модернизирани, преоборудвани и се използват в ролята на секретен
изследователски център. Там изследваме всички извънземни механизми, устройства
или плът, до които успеем да се докопаме. Това продължава от над шейсет години.
Излишно е да казвам, че сме научили много, докато се опитваме да не разкрием
нищо на другите държави. Русия има собствена подобна програма, както и няколко
други държави с подходящи средства и късмет да се сдобият с извънземен кораб или
артефакт. Всичко това е най-зле пазената тайна на света, понеже не можем да
контролираме прелитанията и катастрофите.
Позволи ми да те попитам, докато мога, Итън: ако извънземните са били
способни да стигнат до нас с такива фантастични машини, защо понякога ги
разбиват? Вярно, в няколко случая са се намесили пилоти, достатъчно уплашени да
пуснат от упор ракета, без да дочакат съответните разрешения, но сме свидетели на
четири катастрофи, резултат от механична грешка. Защо става така?
- Сложните машини, независимо колко са високотехнологични, понякога се