Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Джардир се поклони.
— Не позволявайте да ви видят. Спасете хората си в нощта, но Дневната война вече не е наша.
Арлен се намръщи, но кимна, след което се обърна и подаде ръка на Рена. Тя я пое и продължи да я стиска здраво дори докато се разтваряха във въздуха. Така свързани, те се плъзнаха по пътеката.
Рена се плъзна към кулата и се материализира тромаво на няколко инча над земята. След многото нощи, прекарвани в извличане на сила и плъзгане, тя се чувстваше замаяна и изцедена, слаба и пламтяща от поглъщането на толкова много енергия.
При рязкото падане тя изкълчи глезена си и залитна, но нещо я подхвана, преди да е паднала на земята. Рена се напрегна, готова за битка.
— Мир, сестро — каза Шанвах. — Аз съм.
Рена тръсна глава, изпъна крака си и отблъсна ръката на жената.
— И откога съм ти сестра?
— Откакто кръвта ни се смеси в гробницата на Каджи — отвърна Шанвах. — Сега сме сестри по копие.
Глезенът ѝ пулсираше болезнено. Рена се опита да го изцели, но установи, че няма достатъчно сила. Опита се да извлече още енергия, но цялото ѝ тяло сякаш бе обхванато в пламъци. По-лесно щеше да е да го остави да боли.
Рена погледна към хоризонта. Небето се разсветляваше, но до зазоряване все още оставаха няколко часа. Трябваше да се нахрани преди това, иначе през деня щеше да е напълно безполезна.
— Добре, но само до изгрев-слънце, после пак ще си станем врагове?
Шанвах сви рамене.
— Ако Шар’Дама Ка ми нареди да се бия с теб, ще го направя, Рена вах Харл, но няма да го искам. Виждам, че ти и пар’чинът притежавате чест, и си мисля, че Еверам сигурно има план за нас.
— Ще ми се да беше толкова просто — отвърна Рена.
— Просто е и същевременно не е — каза Шанвах. — Нищо на Ала не е просто, иначе щеше да е като в Рая. Еверам не ни разкрива плана си, но ние знаем, че го има.
— Да — потвърди Рена, макар да не беше съвсем съгласна. Само си губеше времето, което би трябвало да прекарва в лов, особено сега, с тоя навехнат крак. Тя извади ножа си. — Трябва да половувам малко. Върни ми силата.
Шанвах кимна.
— Ще те придружа.
— Как ли пък не — сопна ѝ се Рена.
— Ти си изтощена, сестро — рече Шанвах. — Повече хора е по-сигурно.
Рена поклати глава.
— Не ми трябва бавачка. Само ще ме забавиш.
— Но ние сме…
Аурата на Шанвах пламна с искрена обида и това ядоса Рена.
— Ние сме какво? Сестри по копие? Мислиш си, че това означава нещо за мен, след като прекарах цяла седмица, опитвайки се да спася живота на хората, които вие, пустинни плъхове, прогонихте в нощта?
Тя сграбчи ризата си и показа големи червени петна.
— Покрита съм с невинна кръв заради твоя Шар’Дама Ка, Шанвах. Така че ми прости, ако не искам да те усещам зад гърба ми.
Рена се обърна рязко и изхвърча в нощта, без да поглежда назад.
Едва на зазоряване успя да зърне плячката си. Петимата бяха прочистили района почти изцяло и макар че се беше отдалечила доста, много демони вече се бяха устремили надолу към Ядрото, за да намерят убежище от слънцето.
Вървеше по следите на демона от няколко минути и видя, че е пристигнала тъкмо навреме. Полският демон се беше оттеглил сред високата трева, търсейки укритие за няколкото мига, в които щеше да е уязвим, докато се дематериализира. По-нисшите търтеи не бяха толкова бързи, колкото елитните демони — или самата тя — и бяха абсолютно беззащитни, щом изпаднеха в транс.
Тя видя как мускулите му се отпускат и скочи върху гърба му, като обгърна с ръце тялото му. Докато падаше назад, демонът махаше безпомощно с ръце и крака. Рена заби ножа си в гърдите му и дръпна рязко надолу, разрязвайки корема му.
На хоризонта се появи светлина и ядронската плът започна да пуши и да цвърчи. Рена отчаяно бръкна в отворената рана, откъсна колкото можа месо и го натъпка в устата си, преди слънцето да е успяло да го изпепели.
Последваха няколко секунди кърваво мляскане, последвано от искра, когато стичащата се по брадичката ѝ сукървица пламна. Тя извика изненадано.
Внезапно нещо проблесна и острият връх на копие проряза тревата като коса. Пред нея стоеше Шанвах, стиснала оръжието си в готовност. Но щом видя тялото на демона, се сепна.
Веднага отскочи назад и се поклони дълбоко.
— Прости ми, че не уважих молбата ти, сестро, но се притесних. Когато извика, си помислих…
Тя вдигна очи.
— Но разбира се, че не. Ти си Рена вах Харл и никой демон не може да издържи срещу…
Аурата ѝ се изгуби в изгряващото слънце, но очите на Шанвах разкриха достатъчно на Рена. Тя знаеше.
— Шанвах, почакай… — започна тя, но жената се обърна и избяга.
Когато Рена се върна, всички бяха излезли в двора, застанали в сянката на кулата. Шанвах беше паднала на колене, опряла глава в земята. Шанджат стискаше копието си.