Бьорнстад

Мая влиза, застава зад татко си, прегръща го около врата. Татко изхлипва:

– Разочаровах те. Като твой баща... като спортен директор на клуба... разочаровах те като всички мъже, които съм...

Ръцете на дъщеря му го стисват по-силно. Когато беше малка, преди лягане двамата си разказваха тайни вместо приказки. Например таткото признаваше – „изядох последната сладка“ – в ухото ѝ, а дъщерята отговаряше „аз скрих дистанционното“. Това продължи с години. Сега Мая се навежда към него и казва:

– Искаш ли една тайна, тате?

– Да, Семчице.

– И аз обичам хокей.

Сълзите се стичат по лицето на Петер, когато признава:

– Аз също, Семчице. Аз също.

– Искаш ли да направиш нещо за мен, тате?

– Каквото и да е.

– Изгради по-добър клуб. Остани тук и направи спорта по-добър. За всички.

Той обещава. Мая отива в стаята си, връща се с два запечатани пакета. Слага ги на масата пред родителите си.

След това отива в къщата на Ана. Момичетата взимат по една пушка и се отправят толкова навътре в гората, че никой да не ги чуе. Стрелят по пластмасови бутилки, пълни с вода. Наблюдават експлозиите, когато сачмите попаднат в целта. Стрелят по различни причини. Едната излива агресията си. Другата се упражнява.

Бени винаги е чувствал, че личността му има различни версии за пред различните хора. Винаги е знаел, че с Кевин също е така. Кевин на леда, Кевин в училище, Кевин, когато двамата са сами. И най-вече Кевин на острова, когато принадлежи единствено на Бени.

Сега седят на камъните и го гледат. Техният остров. Кевин се прокашля.

– В Хед ще можем да направим всичко, което искахме да направим в Бьорнстад. Мъжкият отбор, националният отбор, НХЛ... все още можем да имаме всичко! Така че този град може да върви по дяволите! – усмихва се той със самоувереността, която единствено присъствието на Бени може да му вдъхне.

Бени стъпва със счупения си крак в снега, обляга се леко на него, извиква болката.

– Искаш да кажеш, че ти ще имаш всичко – поправя го.

– Какво имаш предвид? – възкликва Кевин.

– Ти ще получиш това, което искаш. Винаги го получаваш.

Клепачите на Кевин се разширяват, устните му се стесняват.

– За какво говориш?

Бени се обръща към него, лицата им са само на метър едно от друго.

– Никога не си можел да ме лъжеш. Не го забравяй.

Зениците на Кевин се разтварят в потъмнелите му очи. Той вдига бясно показалец към Бени.

– Ченгетата прекратиха разследването. Разпитаха всички и го ПРЕКРАТИХА. Значи не е имало шибано изнасилване! Така че не дрънкай, ти дори не беше там!

Бени кима бавно.

– Не бях. Не трябва да бъда и тук.