Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Бьорнстад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бьорнстад

Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:

„Бьорнстад” – или какво крие Градът на мечките на Фредрик Бакман.Шведската сензация Фредрик Бакман, чиито книги не слизат от класациите за най-продавани заглавия месеци наред, се завръща с нова книга, определяна единодушно от тези, които са я чели, като най-добрата досега. В типичния за автора стил, „Бьорнстад” ни запознава с живота в едноименния малък град, разположен в шведската гора, където мечтите на обикновения човек са големи – толкова големи, че понякога стремежът на този обикновен човек да ги осъществи го тика към ужасни постъпки. Шведското литературно чудо Фредрик Бакман отсъства за кратко от списъците с нови книги, но не слезе от челните места в класациите за най-продавани заглавия както у нас, така и по света. Сега Бакман отново е готов да трогне своите фенове – с новия си роман „Бьорнстад”. В превод от шведски Бьорнстад означава Град на мечки. Като всеки малък град в провинцията, и Бьорнстад се буди рано. Неговите ранобудни жители имат големи мечти, но Градът на мечките бавно се смалява и притихва. Местният младежки отбор по хокей е светлината в тунела, която вдъхва надежда на жителите на градчето, че то ще получи отново шанс да се развива, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния, че Бьорнстад ще пребъде. Всички са притаили дъх в напрегнато очакване на предстоящия полуфинал на първенството, на който отборът на Бьорнстад Хокей се класира за първи път от 20 години насам. Около този важен за целия град мач напрежението взима връх, избивайки в акт на насилие. След него нищо не е същото – но и реакцията на града е много различна от очакваното. Предопределената приказка за героите от малкото градче, които надскачат себе си и очакванията на цялата нация, така и не води извън гората. „Бьорнстад“ е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. Също и за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал – и да кажеш истината, независимо от последствията.
1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 153
Перейти на страницу:

Глигана стои в сервиза, избърсва маслото от ръцете си, почесва брада. Бобо седи на един стол с гаечен ключ в ръка, взира се хиляди километри напред в нищото, лицето му е покрито с корички и синини. Утре ще го водят на зъболекар. Хокеят и друг път му е нанасял рани, но този път е различно. Таткото диша напрегнато, придърпва един стол.

– Не ми идва отвътре да говоря за чувства – казва той, гледайки в пода.

– Няма проблеми – измърморва синът.

– Опитвам да покажа по други начини, че... обичам теб, братята и сестрите ти.

– Знаем го, татко.

Глигана прочиства гърло, устните му едва помръдват под брадата.

– Двамата с теб имаме какво още да си кажем. След онова с Кевин... трябваше да говоря с теб. За... момичета. Ти си на седемнайсет, скоро ще си зрял мъж, а също така си ужасно силен. Това носи със себе си голяма отговорност. Трябва да... се държиш добре.

– Татко, никога не бих направил... на момиче... никога не бих...

Глигана го прекъсва.

– Не става дума само да не навредиш на някого. Важно е и да не си мълчиш. Проявих се като страхливец. Трябваше да кажа нещо. А ти... да му се не знае, момче...

Той потупва внимателно сина по част от отоците. Не иска да каже, че се гордее, защото Ан-Катрин му е забранила да се гордее със сина си, когато той се бие. Все едно можеш да забраниш гордостта.

– Това, което направи Кевин, аз никога не бих... – прошепва Бобо.

– Вярвам ти.

Гласът на сина се пропуква от смущение.

– Ама ти не разбираш, с момиче, аз дори не съм, знаеш...

Таткото разтърква неловко слепоочията си.

– Не ме бива в това, Бобо. Но... имаш предвид, че...

– Още съм девствен.

Таткото масажира брадата си и опитва да не изглежда така, сякаш предпочита да му забият длето в челото, отколкото да води този разговор.

– Окей, но си наясно с цветята, пчеличките и всички тия глупости... знаеш как става?

– Гледал съм порно, ако за това питаш – казва Бобо с ококорени, неразбиращи очи.

Таткото се прокашля сдържано.

– Трябва... окей, дори не знам откъде да започна. По-лесно ми беше да ти обяснявам за двигатели.

Бобо сключва големите си ръце около гаечния ключ. Раменете му скоро ще са широки колкото бащините, но гласът му е безкрайно млад, когато пита:

– Аз, такова... путьовско ли е, ако... такова, ако искаш първо да се ожениш? В смисъл, трябва да е специално... първия път... искам да обичам някого, а не просто да... чукам. Това прави ли ме путка?

Смехът на таткото отеква между стените на гаража така внезапно, че Бобо изтървава гаечния ключ. Смехът не е от звуците, с които сервизът е свикнал.

– Не, момче, не, не, не. Божке. Стегни се. Това ли искаш да питаш? Не, нищо не те прави. Става дума за личния ти живот, на хората не им влиза в работата.

Бобо кима.

– Може ли да питам още нещо?

– Разбира се...

– Как разбираш дали пишката ти изглежда добре?

Гръдният кош на таткото се разширява, повдигнат от въздишка, тежка като разбит кораб. Той затваря очи и разтърква слепоочията си.

– Ще ми трябва уиски, ако ще говорим за това.

Ан-Катрин се крие зад една врата до гаража. Чува всичко. Никога не е била по-горда с някого от тях. Глупаците.

Фатима се качва в автобуса за Хед със сина си. Седи в съседната стая, докато той дава показания. Никога не е била по-изплашена, нито за себе си, нито за него. Полицията го пита дали е бил пиян, дали в стаята е било тъмно, дали е миришело на марихуана, дали изпитва по-специални чувства към въпросната млада жена. Той не се поколебава за нито един детайл, не заеква, като отговаря, не блуждае с поглед. Час по-късно Кевин седи в същата стая. Питат го дали се придържа към своята версия на историята, дали все още твърди, че младата жена е имала полово сношение с него доброволно. Кевин хвърля поглед към своя адвокат. После към баща си. След това поглежда полицая право в очите и кима. Дава думата си. Заклева се. Придържа се към историята си.

През цялото си детство момичетата слушат, че трябва просто да дават най-доброто от себе си. Че ще е достатъчно, ако просто правят каквото могат. Когато самите те станат майки, казват на дъщерите си, че това е вярно, че ако правим всичко възможно, ако сме честни и работим здраво, грижим се за семейството си и се обичаме, всичко ще се нареди. Всичко ще е окей и няма от какво да се страхуваме. Децата имат нужда от тази лъжа, за да могат да заспят спокойно, а родителите имат нужда от нея, за да могат да станат от леглото на следващия ден.

1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)