Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Стоун пое по маршрута, който щеше да го отведе до кулинарния магазин. Вече нямаше нужда от снимката на Мин, тъй като беше запомнил чертите на лицето му. Най-забележителната от тях бяха чифт абсолютно безизразни очи. Стоун беше наясно, че дори да не беше наемен убиец, този човек рано или късно щеше да се превърне в социопат и пак да върши същото, но без заплащане. Но и социопатите допускат грешки. Грешката на Мин беше, че е използвал кредитната си карта, за да плати сандвич, кутийка бира „Сапоро“ и порция пържени картофи.
Макар и донякъде облагороден с хубави нови квартали и търговски центрове, Южен Бронкс продължаваше да прилича на огромна строителна площадка, най-вече в района на новия стадион на „Янките“, който струваше над един милиард долара. Но въпреки това над петдесет процента от обитателите му живееха под прага на бедността. Престъпността продължаваше да бъде проблем, а някои райони трябваше да бъдат заобиколени отдалеч. Стоун и приятелите му се намираха именно в такъв район.
Стоун обаче не се тревожеше толкова от местната престъпност, колкото от банда чуждестранни убийци. Продължаваше да бъде нащрек, но когато слънцето напече и по тила му потекоха струйки пот, си даде сметка, че засичането им ще бъде едно малко чудо.
От това чудо го деляха само няколко часа.
Чапман докладва за попадението си, включително адреса, до който беше стигнала.
— Току-що пресече улицата и пое на запад.
Останалите бяха информирани с помощта на есемеси. След като приключи с тях, Чапман отново се свърза със Стоун.
— Току-що влезе в някакъв железарски магазин… чакай малко… На знака срещу мен пише Източна сто четирийсет и девета улица.
— Коя е пресечката? — бързо попита Стоун, изчака отговора и добави: — Намери си прикритие, защото има опасност да наблюдават улицата.
Чапман прекоси платното и навлезе в тясна уличка, оглеждайки някаква четириетажна сграда.
— Изглежда ми изоставена — докладва в микрофона тя.
— Скрий се някъде и наблюдавай — нареди й Стоун. — След десет минути съм при теб.
На практика стигна за девет минути.
— Фин и Нокс ще се появят от обратната страна — съобщи той и погледна фасадата на сградата. — Нещо ново?
— На един от прозорците на третия етаж се мярна мъж. Не успях да го разгледам добре, но не ми приличаше на Мин.
Защо Фрийдман би избрала скривалище в район като този, запита се Стоун. Разбира се, в Южен Бронкс беше пълно с изоставени апартаменти, а дори и цели сгради. Но все пак изборът му се струваше странен. Вече започваше да си дава сметка, че Мариса Фрийдман е много по-сложна личност, отколкото беше смятал в началото. И без съмнение изключително талантлива.
Насочи поглед на югоизток, към Ист Ривър. С течение на времето тази река беше поела значителен брой трупове. На запад се намираше Харлем Ривър, отвъд която се издигаха небостъргачите на Горен Манхатън, а още по-нататък течеше Хъдзън, над която минаваше междущатската магистрала 95.
— Какъв е планът? — попита Чапман.
— Седим и чакаме.
— Колко време?
— Докато разберем с какво разполагат, кой е там и как да се промъкнем с минимален риск до тях.
— А защо не повикаме нюйоркската полиция или ФБР?
— Когато се съгласих да участваш, останах с впечатлението, че ще изпълняваш моите заповеди — косо я стрелна той.
— Ще ги изпълнявам, но до определена степен — каза тя. — Трябва да направим всичко възможно да заловим Фрийдман жива, за да я изправим пред съда.
— Но ти каза, че ще ти бъде трудно да не натиснеш спусъка, когато се изправиш насреща й…
— Казах го, за да те успокоя. Иначе нямам никакви проблеми. Тази жена не заслужава да съсипя живота си заради нея. Въпросът е дали ти ще се удържиш да не натиснеш спусъка.
— Разбира се, стига да не се наложи да го натисна.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Силно се съмнявам, че човек като Фрийдман ще се предаде с ръце над главата, за да бъде съдена, осъдена и екзекутирана за държавна измяна. Ако се опита да причини зло на някого от екипа, със сигурност ще я убия. Предполагам, че и ти се чувстваш по същия начин.