Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Мак! – извика той. – Мак, ти ли си това?

— О, Господи! – промърмори Чейс. Помисли си, че този глас му е познат и след няколко минути – през които се изкушаваше да натисне спусъка, – подозренията му окончателно се потвърдиха. – Чакай малко, Олдърли! От всички смотаняци трябваше да изпратят точно теб, нали?

Мъжът замръзна.

— Дявол го взел. Еди Чейс. – Дясната му ръка се плъзна под якето.

— Дори не си го помисляй – каза Чейс, като вдигна автомата и в светлината на фенерчето му се разкри възрастен мъж с издължено лице и мустак, който напомняше на Чейс за една порнозвезда от 7о-те.

Олдърли побърза да вдигне ръце.

— Знаеш ли, Чейс, злоупотребата с кодовете на СИС е доста сериозно нарушение. Освен ако Мак не се крие някъде отзад, значи здраво си загазил.

— Нищо ново под слънцето. А Мак е мъртъв.

— Какво? – За миг Олдърли го изгледа несигурно, след което на лицето му се изписа подозрение. – Нали не си го убил ти?

— Разбира се, че не съм, по дяволите! Но го направиха хората, които ни изоставиха тук.

— Кои нас? — попита Олдърли, като се огледа.

— Нина! — извика Чейс. Тя предпазливо се показа от гробницата. – Олдърли, това е доктор Нина Уайлд, оперативен директор на международната Агенция за световно наследство към ООН. Нина, това е мистър Олдърли, дърт шпионин от МИ-6 и пълен задник.

— Здравейте – учтиво кимна Нина. Олдърли неохотно я поздрави с вдигната ръка. – Еди, докога ще държиш оръжието си насочено срещу човека, който е дошъл да ни спаси?

— Дойдох да спася Мак – каза Олдърли. – Не някакъв си лицемерен бивш войник. Мога просто да ви оставя тук. Еди. Частниците не са моя работа. Но… – Той погледна към Нина. – Не мога да оставя дамата в опасност, нали?

— Благодаря ви – каза Нина. – Много съм ви признателна. Както и Еди – добави тя. Чейс изсумтя.

— Добре – въздъхна Олдърли. – Това е изцяло против протокола, но нали така и така съм дошъл, може и да свърша някое добро дело. Само се отърви от пушката, Чейс. Нямам никакво желание през целия път да ми сочи в гърба.

Чейс захвърли автомата с голяма неохота. Олдърли се поколеба за миг, сякаш се канеше да извади собствения си пистолет, но след това отпусна ръце.

— Всъщност какво правиш тук? – попита той. – Тук би трябвало да има само пустиня, но когато прегледах последните сателитни снимки, преди да отлетя насам, видях един гигантски кратер, от който стърчи опашката на хеликоптер!

— Под хълма имаше древна гробница – обясни Нина, – но тя се срути.

Олдърли махна към Чейс.

— Обзалагам се, че той е виновен за това.

Чейс изгледа мрачно агента на МИ-6.

— Когато аз взривявам разни неща, поне се старая да огранича косвените жертви!

— Две минути – каза Олдърли, като завъртя очи. – Изненадан съм, че мина толкова време, преди да го изтърсиш.

Чейс пристъпи ядосано към него, но Нина го улови за ръката.

— Каквито и стари спорове да имате, не могат ли да почакат? Поне докато не се измъкнем от пустинята?