Света троица [Войните на Розите-2]

— Мога само да се чудя каква цена сте платили за толкова много воини, милейди — вметна Хенри Пърси и се намръщи. — Надявам се, че не е прекалено обременяваща.

Младият граф имаше клюнестия нос на Пърси, забеляза тя, тази огромна издатина, която доминираше над лицето му и го караше да изглежда като по-млада версия на баща си.

— Убедена съм, че това е работа на Короната, милорд Пърси — отвърна тя рязко и го накара да се изчерви. — Сега да ви представя лорд Дъглас, командир на тези прекрасни бойци.

Граф Пърси усети враждебност, щом Андрю Дъглас приближи. Шотландецът специално се постара да покаже, че дланта му е празна, и после пое подадената му ръка така, сякаш правеше огромен компромис. Щом се освободи от ръкостискането, графът веднага се обърна и се отдалечи, като гледаше с неодобрение масата шотландци и движеше устни, дъвчейки една афта от вътрешната им страна. Маргарет видя как Дери Бруър се забавлява, наблюдавайки сценката.

— Определил съм ви лагер малко настрани от основната армия — обади се Съмърсет, смръщил вежди поради напрежението, което витаеше наоколо. — Лорд Дъглас, вие и мъжете ви ще заемете левия фланг, ако ни нападнат, близо до Клифорд и моите собствени хора.

— А вие къде ще сте разположите, лорд Пърси — невинно попита Андрю Дъглас.

— На десния фланг — веднага отговори Пърси и червенината по страните му се сгъсти. — Моите и вашите мъже имат дълга история и разправии, които няма да уреждаме тук — гласът и изражението му леко се втвърдиха при тези думи. — Не очаквам каквито и да е проблеми — същото съм казал на капитаните си. Разбира се, трябва да забраня на вашите хора да навлизат в града. Вече съм уверил в това градския им съвет.

— Приемаме условията ви, милорд — отвърна Дъглас. — Господ да ни порази, ако някога уплашим населението на град Йорк — шотландецът промърмори под нос още нещо, което накара Пърси да стане почти морав в лицето.

Маргарет се зачуди дали графът разбира странния, леещ се език, след като е пазил границата толкова дълго време срещу мъже, дето бяха точно като нейните четири хиляди. За миг само отправи мисловна молитва да не е докарала вълци в Англия.

— Ваше Височество — продума Съмърсет и прекъсна концентрацията ѝ, — с ваше разрешение, запазил съм стаи за вас на добра улица в града, за да си починете. Барон Клифорд е готов да покаже на тези мъже мястото на лагера им.

При тези думи Андрю Дъглас се разсмя, явно наслаждавайки се на някакъв подтекст, който волно или неволно имаше в думите му. Преди да я отведат, Маргарет слезе от коня си и прегърна шотландеца тъй изненадващо, че всички се вкамениха, като зареяха поглед в далечината от неудобство.

— Благодаря ти, че ме доведе вкъщи, Андрю. Каквито и да са причините ви, благодарна съм на теб и на хората ти. Те са добри момчета.

Шотландецът почервеня почти до нюанса на граф Пърси, който я гледаше втрещен. Дери Бруър помогна на кралицата отново да възседне седлото. С ухилена физиономия той самият се метна върху Възмездие и двамата потеглиха, като повлякоха със себе си и половината от събраните наоколо благородници и знаменосци. Над всички тях отново започна да вали, дъждовните капки плющяха и биеха по лицата на тези, които вдигнаха очи и изсумтяха.