Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Нали видя онзи стълб в двора на форта?
Кимнах.
- Е, вързаха ме за стълба като животно и ме биха, докато кръвта ми не спираше да се лее! Ще нося белезите до смъртта си. И ако онзи следобед не бях извадил огромен късмет, това беше най-малкото, с което щях да мина. Сигурно после щяха да ме обесят.
Преглътна с усилие и продължи:
- Знаех това и не се поколебах и за миг да те последвам там, макар да мислех, че Дугал е прав! Знаеш ли откъде взех пистолета?
Поклатих отново глава. Гневът ми се уталожваше.
- Убих пазач до стената. Стреля по мен - затова пистолетът беше празен. Не ме улучи и го убих с камата си. Оставих я забита в ядеца му, когато те чух да викаш. Бих убил десетима, за да стигна до теб, Клеър. - Гласът му пресекваше. - И когато извика, изтичах с празен пистолет и ей-тези две ръце.
Вече говореше по-спокойно, но очите му още бяха ококорени от болка и ярост. Мълчах. Разтърсена от ужаса на случката с Рандал, не се и бях замислила за отчаяния кураж, който му е бил необходим, за да ме последва във форта.
Извърна се от мен и се прегърби.
- Права си - рече тихо. - Да, права си. - Внезапно яростта изчезна от гласа му, заменена от тон, който не бях чувала от него, дори в крайностите на физическа болка. - Гордостта ми е ранена. А само тя ми е останала. - Той опря предмишници на един бор и обори глава на тях, изтощен. Говореше толкова тихо, че почти не го чувах. - На нищо ме правиш, Клеър.
И с мен се случваше нещо много подобно. Плахо го доближих. Не помръдна, дори когато го прегърнах през кръста. Опрях буза на гърба му. Беше изпотил ризата си и трепереше.
- Съжалявам - рекох. - Моля те, прости ми.
Той се обърна и отвърна на прегръдката ми. Треперенето му отслабна.
- Прощавам ти, моме - промълви в косата ми. Пусна ме и ме погледна сериозно. - И аз съжалявам. Приеми извиненията ми за думите ми - бях разстроен, казах повече, отколкото исках. Ще ми простиш ли и ти?
След последните му думи не чувствах, че има какво да му прощавам, но кимнах и притиснах дланите му със своите.
- Прощавам ти.
Вече по-спокойни, отново се качихме на седлото. Пътят продължаваше право напред още много километри и далеч от нас се виждаше малък облак прах - вероятно Дугал и останалите.
Джейми отново беше с мен - докато яздехме, ме придържаше с ръка и се чувствах в безопасност. Ала все още го имаше смътното усещане за нанесена вреда, за въздържаност -нещата между нас още не бяха зараснали. Бяхме си простили, ала още помнехме думите си.
22. ПРЕОЦЕНКИ
Стигнахме до Дуунсбъри много след мръкване. За щастие беше немалък и имаше хан. Дугал затвори очи за кратко, докато плащаше на ханджията - щеше да му струва още доста сребро, за да си мълчи, че сме минавали оттук. Среброто обаче осигури и добра вечеря с много бира. Въпреки това настроението беше мрачно и се хранихме мълчаливо. Аз, в съсипаната си рокля и покрита с риза на Джейми, очевидно бях в немилост. С изключение на Джейми, мъжете се държаха, сякаш съм невидима, и дори той не правеше много повече от това да побутва към мен хляб и месо. С облекчение се качих в стаята ни, колкото и да бе малка.
Отпуснах се на леглото с въздишка, без да обръщам внимание на състоянието на завивките. - Убита съм. Колко дълъг ден.
- Такъв беше, да.
Джейми разкопча яката и ръкавелите си и свали колана с меча си, но не понечи да продължи. Издърпа кожения ремък и го сгъна на две.
- Идвай в леглото, Джейми. Какво чакаш?
Той застана до леглото, а коланът се полюшваше леко напред-назад.
- Моме, мисля, че имаме да доуредим нещо, преди да заспим.
Прониза ме безпокойство.
- Какво има?
Не ми отвърна веднага. Придърпа си столче и седна срещу мен.
- Осъзнаваш ли, Клеър - каза той тихо, - че всички за малко да умрем днес следобед? Погледнах кувертюрата засрамена.
- Да, знам. Вината е моя. Съжалявам.
- Да, осъзнаваш го поне - каза той. - А осъзнаваш ли, че ако някой от мъжете сред нас беше направил нещо подобно, беше поставил останалите в такава опасност, щеше да се прости с ухо или да отнесе бой с пръчка, ако не и да го убият?
Пребледнях.
- Не, не осъзнавах.
- Е, знам, че не познаваш порядките ни, това е някакво оправдание. Но пък и ти казах да се скриеш и да не мърдаш - и нищо от това нямаше да се случи. Сега англичаните ще преобърнат всеки камък. Ще трябва да се крием през деня и да пътуваме нощем. - Той направи пауза. - Колкото до капитан Рандал... това е съвсем друга работа.
- Теб ще търси най-усилено, нали? Сега, когато знае, че си тук?
Той кимна разсеяно, вгледан в огъня.