Друговремец [bg]

- Там е работата - рече той бавно. - Може и да направиш. Защото не взимаш нещата толкова на сериозно. Мисля, че идваш от място, където всичко е по-лесно. Там не е въпрос на живот и смърт да не се подчиняваш. В най-лошия случай може да причиниш някому неудобство, да го подразниш, но никой няма да умре. - Дърпаше карирания плат на поличката си, докато подреждаше мислите си. - Жестоката истина е, че тук необмислените действия може да имат много сериозни последствия, особено за човек като мен. - Потупа ме по рамото, като видя, че съм готова да се разплача. - Знам, че не би поставила никого в опасност нарочно. Но лесно може да го сториш, без да искаш, както днес, защото не ми вярваш, че нещо наистина е опасно. Свикнала си да мислиш сама и знам със сигурност - и той ме изгледа косо, - че не си свикнала мъжете да ти казват какво да правиш Но в името на всички нас трябва да се научиш.

- Добре - изрекох бавно. - Разбирам. Прав си, разбира се. Добре. Ще следвам заповедите ти, дори да не съм съгласна с тях.

- Хубаво. - Той се изправи и взе колана. - Хайде, слизай от леглото и да приключваме.

Зяпнах от негодувание.

- Моля?! Казах вече, че ще следвам заповедите ти!

Той въздъхна безсилно и отново седна на столчето. Изгледа ме безизразно.

- Слушай. Казваш, че разбираш. Вярвам ти. Но има разлика между това да разбираш нещо с ума си и да го усещаш у себе си.

Кимнах неохотно. Той продължи:

- Добре. Сега ще трябва да те накажа, по две причини: първо, за да го усетиш наистина. -Внезапно се усмихна. - От опит мога да ти кажа, че един хубав бой те кара да видиш нещата от по-сериозната им страна.

Стиснах страничния стълб по-здраво.

- Другата причина - продължи той - е заради хората долу. Видя какви бяха тази вечер.

Бях видяла. Толкова неудобно се чувствах на вечеря, че се радвах да се махна от стаята.

- Трябва да има справедливост, Клеър. Постъпи грешно с тях и ще трябва да понесеш наказанието си. - Той пое дълбоко дъх. - Аз съм ти съпруг. Мое е задължението да се погрижа за това и възнамерявам да го сторя.

Имах доста възражения по този въпрос. Каквито и да бяха обстоятелствата - и можех да се съглася, че поне част от тях бяха на негова страна, - самолюбието ми се бунтуваше срещу това някой да ме бие, по каквато и да е причина.

Това, че възнамеряваше да го стори мъжът, когото смятах за приятел, закрилник и любовник, бе тежко предателство. А чувството ми за самосъхранение не можеше да не се бунтува при мисълта да ме бие човек, който размахва клеймор, сякаш е мухобойка.

- Няма да ти позволя да ме биеш - казах твърдо, стиснала стълба на леглото.

- Няма ли? - Той повдигна пясъчноруси вежди. - Е, нека ти кажа, моме, нямаш думата. Независимо дали ти харесва, ти си ми жена. Ако искам да ти счупя ръката или да те храня само с хляб и вода, или да те заключа дни наред в килера - и не мисли, че не се изкушавам, -мога да го направя, а какво остава да ти загрея задника.

- Ще пищя!

- Вероятно. Ако не преди, то със сигурност по време на боя. Подозирам, че ще те чуят чак в съседния чифлик. Добър глас имаш.