Друговремец [bg]

Позасмя се и слезе на закуска.

Да, защо да не е в добро настроение, питах се горчиво. Ако снощи е искал отмъщение, беше го получил.

Беше отвратителна нощ Неохотното ми примирение продължи точно до първия парещ удар. Последва кратка, яростна схватка, от която Джейми излезе с окървавен нос, три прекрасни драскотини по бузата и дълбоко ухапана китка. Аз за мен нещата свършиха с коляното му, притиснато в гърба ми, и сериозен бой.

Джейми, проклета да е шотландската му кожа, се оказа прав. Мъжете се въздържаха да ме поздравяват, но все пак бяха любезни - враждебността и презрението от предната вечер ги нямаше.

Докато си взимах яйца от бюфета, Дугал се приближи и ме прегърна бащински през рамото. Брадата му погъделичка ухото ми, когато ми избоботи затворнически:

- Надявам се снощи Джейми да не е бил твърде суров с теб, моме. Звучеше, все едно те колеше.

Цялата се изчервих и се извърнах. След противните забележки на Джейми бях решила да не гъквам през цялото изпитание. Но съм сигурна, че и самият Сфинкс не би си мълчал, докато Джейми Фрейзър размахва колана.

Дугал се обърна към Джейми, който ядеше хляб и сирене на масата.

- Джейми, не беше нужно почти да убиваш момата. И по-леко напомняне щеше да стигне.

Тупна ме силно по задните части, за да покаже, а аз изтръпнах. Изгледах го злостно.

- Нашарен задник никого не е убил - каза Мърто, като дъвчеше.

- Не е. - Нед се хилеше. - Ела да седнеш, моме.

- Ще стоя права, благодаря - рекох с достойнство и всички ревнаха като магарета от смях. Джейми гледаше да избягва погледа ми, докато с преувеличено старание режеше парче сирене.

През остатъка от деня закачките продължиха и всеки от мъжете си измисли извинение да ме потупа отзад. Но като цяло бе търпимо и макар и с нежелание, приех, че може би Джейми е прав, при все че още исках да го удуша.

За седене и дума не можеше да става, така че се заех с дребни задачки, като шиене на подгъви и копчета, за да мога да ги върша при прозореца и да се оправдая, че ми трябва повече светлина. След обяда, който ядох на крак, се върнахме по стаите си. Дугал беше решил да изчакаме да се стъмни, преди да поемем към Баргренън, следващата ни спирка. Джейми ме последва до стаята, но затворих вратата пред лицето му. Нека пак да спи на пода.

Предната вечер бе тактичен, ако може така да се нарече, сложи си колана и напусна стаята веднага след като приключи, без да продума. Върна се след час, след като си бях легнала, но бе достатъчно съобразителен да не ляга до мен. Известно време се взира в тъмното към мен, въздъхна дълбоко, уви се в наметката и заспа на пода до вратата.

Твърде гневна, разстроена и физически наранена, за да спя, аз будувах през по-голямата част от нощта, като редувах мисли за думите на Джейми с мисли за това как искам да го изритам на някое чувствително място.

Опитах ли да съм обективна - макар да не бях в такова настроение, - трябваше да призная, че е прав, упреквайки ме как не приемам нещата достатъчно сериозно. Ала грешеше, като смяташе, че там, откъдето идвам, те са не толкова опасни. Навярно важеше тъкмо обратното.